С решение от 20.10.2008 г. по адм. д. № 4959 от 2008 г. Административният съд – София град е отхвърлил жалбата на Ц. М. К. от София против решение № 215 от 25.07.2008 г. на гл. директор на СУ „Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 3004046279 от 07.12.2007 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в частта, с която социалната й пенсия за инвалидност е прекратена от 26.03.2007 г.

Против това решение на административния съд Ц. М. К. е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна.

Административният съд е констатирал, че с експертно решение № 0380 от 26.03.2007 г. на НЕЛК Ц. М. К. /касаторка в това производство/ е била инвалидизирана от 09.09.2009 г. и същевременно й е определена 79, 2 на сто намалена работоспособност до 26.03.2007 г. и от тази дата /26.03.2007 г./ намалената работоспособност е определена66 на сто пожизнено. При тези констатации административният съд е приел, че касаторката е получавала социална пенсия за инвалидност, считано от датата на инвалидизирането – 09.09.2004 г., срокът на която...