Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по две касационни жалби против решение № 53/29.07.2009г., постановено по адм. дело № 165/2009г. по описа на Административен съд София – град.

С жалба, подадена от и. д. директор на дирекция „О”АД за корпоративен данък за 2006г. в размер на 22 362, 20 лв. и определените лихви в размер на 4 495, 41 лв. съобразно непризнато намаление на финансовия резултат в размер на 149 081, 99 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приел за законосъобразно извършеното от дружеството намаление на финансовия резултат с посочената сума, на основание чл. 23, ал. 3, т. 21 ЗКПО отм. . Според редакцията на нормата, действаща за 2006г., е необходимо разходите за обезценка на дълготрайни активи, отчетени в увеличение на финансовия резултат през 2002г. и 2003г. да се посочват в намаление на финансовия резултат при отписване на актива от амортизационния план, което в случая не е направено, тъй като процесният актив не е завеждан като амортизируем актив. По съображения в този смисъл касаторът моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА.

С жалба, подадена от „О”АД /”ОМК”АД/ - гр. С., чрез пълномощника адв. Т. Т., се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против същия РА, касаеща неизвършена корекция от органа по приходите на данъчния финансов резултат за 2006г. във връзка със счетоводна грешка в размер на 195 000 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209,...