Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 187, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С.Г от [населено място] срещу решение по т. 2.4 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ жалбоподателят не е назначен на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по т. 2.4 от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), поради неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че съгласно § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр. 62, в сила от 09.08.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 76/2016 г., в сила от 30.09.2016 г.), започналите до влизане в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред, което налага и процесният конкурс, започнал преди изменението на ЗСВ, ДВ, бр. 62, да се проведе по законодателната уредба, приложима към момента на започване на конкурсната процедура. Счита, че Комисията по атестирането и конкурсите към СК (КАК към СК), е длъжна да внесе в посочената колегия предложение за първоначално назначаване, и не съществува нормативна възможност да внесе едновременно предложение за „не/назначаване“ на класираните кандидати. Възразява и срещу мотивите на кадровия орган по отношение на решението му за неназначаване на кандидата, конкретно, тъй като същите опират до слаби оценки на писмения и устен изпит, наличие на изисквания в ЗСВ за минимум „4“ на устен изпит, недопустимост на апелативно ниво...