О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2122

гр. София, 26.07.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 356 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Г. К., представлявана от адв. Анна Т., срещу определение № 3112 от 15.12.2023г. по ч. гр. д. № 3176/2023г. на САС, 4 състав, с което е потвърдено определение № 11433 от 29.09.2023г. по гр. д.№ 9027/2023г. на СГС, I-ГО, 30 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил изложените в частната жалба доводи и оплаквания. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че предявените искове за нищожност на договора за кредит, евентуално за нищожност на отделни клаузи от него са недопустими поради преклудиране на правото й да оспорва вземането с оглед наличието на стабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение, издадена за вземане на ответника, произтичащо от процесния договор за кредит. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Възражението за нищожност на договор, респ. за нищожност на отделни негови клаузи като противоречащ на закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП, преклудира ли се поради наличието на влязла в сила заповед по чл.417 ГПК за вземането по същия договор?

2. Разпоредбите, уреждащи недействителността, императивни ли са и...