Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. Х. М. обжалва решение № 762 от 5.8.2019 г. по в. т.д. 570/19 г. ОС – Варна, с което е отменено решението на Районен съд – Провадия, в частта, с която са уважени исковете му срещу „Кооперация за производство, търговия и услуги Кале 94“ и вместо него са отхвърлени исковете за отмяна на решенията по т. 2-13 на основание чл. 58, ал. 1от ЗК, на ОС на кооперацията от 24.6.2018 г.

Излага съображения за наличие на основания по чл. 281 т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

1. При постановяване на съдебно решение, длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички правни доводи и възражения на страните, имащи отношение към предмета на спора и да обсъди в мотивите си всички доказателства, събрани пред първите две инстанции за изясняване на тези доводи и възражения. Сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – ТР 1/2013 г., както и определение № 27 3 от 21.2.2014 г., решение № 210 от 15.8.2014 г. по гр. д. 6605/13 4 ГО, решение № 60 от 5.6.2013 г. по гр. д. 546/12 г., 4 ГО и определение № 95 от 10.2.2012 г. и решение № 164 от 28.-5.2012 г. по гр. д. 66/12 г. 2 ГО, решение № 609 от 15.1.2009 г. по т. д. 323/08, 1 ТО. Въззивният съд не бил обосновал решението с отговор на довода на ищеца, че в поканата за свикване на събранието не било посочено името на лицето, чието изключване ще се гласува, конкретни деяния, представляващи основания за изключване. Ако тази информация би се съдържала в поканата, то общото събрание би имало по-разширен състав, според касатора и би взело други решения. Не било разгледано нарушението по чл. 16, ал. 1 от ЗСК, чл. 26, ал. 1 от Устава, съгласно което и другите решения били опорочени. А разгледаните доводи и доказателства за отмяна на решенията по т. 2-13 от протокола били релевирани в исковата молба. Не било взето под внимание, че в конкретния случай нарушаването на нормите на чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 26, ал. 1 от Устава, били нарушени и това довело до опорочаване на всички решения, взети на общото събрание. В поканата за свикване на ОС не било посочено името на лицето, чието изключване ще се гласува, не били посочени в конкретни деяния, представляващи основания за изключване. Според тезата на касатора, ако тази информация се съдържала в поканата, това би предизвикало друг интерес към събранието и то би заседавало в друг състав. А това означавало, че може да вземе и други решения по всички въпроси от дневния ред не само по т. 1. Соченото от ищеца нарушение чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 26, ал. 1 от Устава не било обсъдено с оглед всички решения.

Въззивният съд не бил разгледал довода за нарушение на чл. 15, ал. 4, т. 2 от ЗК – ОС не било взело решения за определяне броя на членовете на УС и на КС. Решенията на членовете на двата съвета били незаконни, защото не било възможно да се вземе законно решение за избиране на членовете на един орган, ако преди това не било взето решение за това от колко души се състои той. Този неразгледан довод бил посочен в основанията на иска.

Относно протокола на ОС правилно била възложена доказателствената тежест на кооперацията и тя не успяла да докаже истинността. В оспорената част бил неистински, по-точно в частта, отразяваща предложението за това от колко броя на членовете да се състои УС и КС.

Не бил разгледал т. 4, 5 на стр. 2 и 3 от уточняващата молба и т. 2 стр. 7 от писмената защита пред РС и т. 2 на стр. 8 и 9 от отговора на въззивната жалба. Изборът на подгласници не фигурирал в дневния ред, обявен в поканата. Не присъствали всички членове – пълномощници и това правело решението незаконосъобразно в нарушение на чл. 16, ал. 1 изр. 2 и изр. 3, и ал. 2 ЗК. В дневния ред били включени въпросите за избиране членове на УС и на КС. А съгласно ЗК подгласници на УС не бели в състава на УС и нямали качеството на членове, нито качеството на председател на УС, Подгласникът на УС и членът на УС били две различни правни фигури. Подгласниците биха влезли в състав на УС само, ако членовете на този съвет го напуснат или починат. Едва тогава биха изгубили това си качество и станат нови членове, ЗК задължавал за избор на УС, но не и подгласници. Техният избор бил различен правен въпрос и следвало да се включи в предварително обявения дневен ред или всички кооператори да участват при вземане на решението, същото се отнасяло и за подгласниците на КС.

2. Като следващ въпрос сочи, че Общото събрание на кооперацията в нарушение на чл. 15, ал. 4, т. 2 от ЗК не било взело решения за определяне на броя на членовете на УС и на КС. Решенията за избор на членове на УС и на КС били незаконосъобразно взети. Излага съображения за оспорване на протокола за проведеното общо събрание на кооперацията на 24.6.2018 г.

3. Въззивният съд не бил разгледал доводите, изложени относно подгласниците на УС и на КС. Счита, че е изложил още в исковата молба и уточняващата молба доводи, че изборът на подгласници не фигурира в дневния ред за насрочване на общо събрание, което било незаконно по аргумент на чл. 16, ал. 1 изр. 2 и изр. 3 и ал. 2 от ЗК.

Обосновава и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на решението.

Моли да се допусне касационно обжалване в частта, с която се отменя решението на първоинстанционния съд.

Ответникът „Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале 94“ оспорва касационната жалба. Счита, че поставеният правен въпрос не е обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд е изследвал поставените възражения и доводи на страните, които имат отношение към предмета на спора и предмета на въззивното обжалване, бил изложил собствено становище по всички важни и съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи бил анализирал всички доказателства. Съдът бил аргументирал становището си и не можело да се приеме, че необсъждането на посочените факти, обстоятелства и доказателства, е обусловило решението по делото. Поради това и поставеният правен въпрос не бил общо основание за допускане касационно обжалване. Доводите за необоснованост на възприетите от въззивния съд фактически и правни изводи били свързани с правилността на съдебното решение, конкретно неговата обоснованост.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срока по чл. 283 от ГПК. Съобщение с препис от решението на въззивния съд е връчен на страната на 30.08.2019 г. Касационната жалба е подадена на 27.09.2019 г.

За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете на С. Х. М., въззивният съд е приел, че срокът по чл. 58, ал. 3 от ЗК е преклузивен. Кооператорът, оспорващ решение на Общото събрание на кооперацията, не може да въвежда нови основания след срока. Въззивният съд е посочил, че основанията за нарушение на чл. 18 ал. 1 и 2 то ЗК и чл. 29, ал. 1 и 2 от Устава не са въведени в срок, поради това неправилно първоинстанционният съд е отменил решението на кооперацията. Основанието можело да се отнася само до неразгласяване на тези решения. Но по отношение на тези решения при направения от първоинстанционния съд извод за редовно свикване на Общото събрание, по процедурата, предвидена в ЗК и в Устава, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК този извод не можел да се променя, тъй като липсва жалба от насрещната страна, би се влошило положението на жалбоподателя, доколкото би се постигнала отмяна на решенията на ОС, на основание, на което не бил се защитавал във въззивното производство и по отношение, на което не е съществувал спор за правилността на изводите на първоинстанционния съд. Поради това е направен извод, че решенията по т. 5 до т. 13 вкл. от протокола на проведеното на 24.06.2018 г. ОС на кооперацията, не могат да бъдат отменени. Това е обусловило извод за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковете.

По отношение на решенията на ОС на кооперацията, обективирани в т. 2, 3 и 4 от протокола, първоинстанционният съд е приел, че освен, че е спазена процедурата, са взети с необходимото мнозинство, но в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 26 ал. 4 от Устава, тъй като ОС нямало право да взема решения по въпроси, които не са включени в дневния ред, освен ако не присъстват всички член-кооператори и те са съгласни с това. В поканата за свикване не бил посочен като точка от дневния ред определяне на броя на членовете на УС и КС. Направен е извод, че управителните органи на кооперацията винаги се състоят от определен брой членове, като ОС ги определя и винаги този въпрос може да се постави, на основание чл. 15, ал. 4, т. 2 от ЗК.З непосочване брой на членове на УС и КС е прието, че не е необходимо съдържание от дневния ред, подлежащ на предварително обявяване.

По отношение избора на председател на кооперацията, въззивният съд е приел, че е възможно председателят винаги да бъде сменен, тъй като длъжността му е изборна и поради това решението на ОС в тази част е законосъобразно. Прието е, че посочените в чл. 26а ЗК основания за прекратяване предсрочно на мандата на председателите на кооперации, не са изчерпателно изброени, като може в устава да са предвидени и други. Прието е, че мандатът на С. Х. М. като председател е изтекъл на 10.5.2018 г. – преди ОС и поради това би могъл да бъде сменен. Така е прието, че решенията по т. 2, 3 и 4 от протокола за проведено на 24.6.2018 г. ОС на кооперацията са приети за законосъобразни и това е мотивирало крайния изход на спора за отхвърляне на исковете.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не установи наличието на основания, предвидени в чл. 280, ал. 2 пр. 1 и 2 от ГПК.

В случая касаторът е обосновал правен въпрос, съгласно който необсъждането на соченото обстоятелство, а именно – непосочване в поканата за свикване на Общото събрание на кооперацията на името на лицето, което ще бъде изключено и конкретните основания за това, не е било извършено. В случай, че би било посочено името на лицето и обстоятелствата, поради които следва да бъде изключено, то това би привлекло интерес на член-кооператорите и присъствие на повече от тях на Общото събрание. А това нарушение ограничавало и другите решения, взети на общото събрание. В случая липсва разрешаване на правния въпрос, както е посочено от касатора. Въззивният съд е обсъдил така посочения довод от касатора в частта, засягаща решението по т. 1 от протокола за проведено на 24.6.2018 г. Общо събрание на член-кооператорите, в която част е отменено.

Доводът на касатора е, че ако в разгласената покана за Общо събрание е посочено името на лицето, което ще бъде изключено на свикваното Общо събрание, то това ще промени кворума за вземане на всички решения. Изрично съдът се е позовал на обстоятелството, че в срока по чл. 58, ал. 3 от ЗК касаторът в качеството му на ищец са проведени в нарушение на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗК и чл. 29, ал. 1 и 2 от Устава на кооперацията. Поради това е прието, че основанието би било неразгласяване на поканата за ОС, но при извод за спазена процедура и липса на въззивна жалба, е наложен изводът, че е налице редовност на свиканото Общо събрание. Освен това развитата от касатора хипотеза, няма как да рефлектира върху останалите взети решения (извън изключването на член-кооператор). Така посоченото основание е хипопетично изложено. Възможно е всяко едно от решенията, за които е свикано Общо събрание да бъде самостоятелно взето, няма връзка между отделните решения, които да обуславят сочения от касатора извод. Поради това и обсъждането от въззивния съд на това обстоятелства е стриктно съгласно предмета на взетите на Общото събрание решения. Няма неразрешаване на правен въпрос, който е обусловил изхода на спора. Поради това настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд не е обусловено от поставения от касатора правен въпрос и същият не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради липса на общо основание за допускане касационно, не може да се изследват допълнително сочените от касатора основания.

По отношение на втория поставен правен върпос. Въпросът е свързан с конкретните факти и тяхното установяване. Принципно въззивният съд е посочил, че е ясно, че винаги се избира определен членски състав на УС и КС на кооперацията. Посочил е, че няма пречка на самото Общо събрание да се вземе решение като се посочи от колко члена да се състои всеки орган и Общото събрание, да гласува решение. Касаторът свежда въпроса до това какво точно е приел въззивният съд с оглед оспорването на протокола от проведеното Общо събрание, който въпрос е свързан с обосноваността на съдебното решение. Само формулиран правен въпрос може да е основание за допускане касационно обжалване. Въпросите, които са свързани с правилността на въззивното решение, съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради това така поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен от касатора правен въпрос следва да се отбележи отново, че въззивният съд е изложил мотиви за това, че Общото събрание е компетентно да определи какъв да е съставът на КС и на УС, съответно да има или не подгласници. В този смисъл е разгледал доводите, приемайки, че не е било необходимо включването на този конкретен въпрос в дневния ред, а включването на въпроса за избор на КС и УС е достатъчна защита за правата на член-кооператорите и изпълнява изискването за това да бъде огласен предварително и в достатъчен срок въпросите, по които общото събрание ще взема решения. Разрешението, дадено от въззивния съд не съответства на поставения от касатора правен въпрос. Защитната теза на касатора за необходимостта от посочване на избора на подгласници в дневния ред, не може да съставлява правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Поради това не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, така соченото основание, е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване и Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 05.08.2019 г. по т. д. 570/19 г., Окръжен съд Варна. Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: