Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Трудовопроизводителна кооперация Септември – в ликвидация“ обжалва решение по в. гр. д. 103/19 г. Апелативен съд – Пловдив № 1341 от 7.11.2018 г. по гр. д. 1210/18 г. на ОС – Пловдив, с което е осъдена да заплати на И. Д. Д. сумата от 75 207, 70 лв, дължима по сключено между страните споразумение от 10.4.2008 г. ведно с Приложение 1 към него и анекс от 8.3.2011 г., с който падежната дата на задължението е продължена до 10.3.2004 г., с което споразумение страните признават, че И. Д. Д. е извършил възложените му СМР на притежавания от ответната кооперация недвижим имот – метално хале тип склад, подробно описани в приложението на стойност 75 207, 70 лв, приети от ответника в качеството му на възложител без възражения, както и сумата 1 463, 83 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.4.2015 г. до 23.4.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 8 566, 87 лв разноски за производството.

В касационната жалба са изложени следните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Счита, че е налице нарушение на закона с приложението на т. 1 от ТР 4/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд следвало да съобрази решението на ОС за отмяна действията на управителя и да го вземе предвид като факт, настъпил в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Между самите страни нямало спор какво е правното действие на отменителното решение на ОС на кооперацията. В исковата молба било заявено, че действията на председателя обвързвали длъжника, защото не било свикано общо събрание, което да вземе решение за отмяна на тези действия съгласно чл. 15, ал. 4, т. 14 от ЗК и тези действия били валидирани поради липса на явно противопоставяне от страна на ОС веднага след узнаването. При указана от съда доказателствена тежест за ищеца да установи узнаване от кооперацията за действия на председателя, ако се твърди, че това е станало преди връчване на исковата молба, ищецът нито събрал доказателства нито направил искания за събирането.

Възражения за нищожност на споразумението поради липса на основание. В обжалваното решение възражението било неоснователно защото ответникът не бил доказал, че СМР не са били извършени, а водени от ищеца свидетели били доказали, че ищецът бил извършил цялостен ремонт.

Излага подробни съображения по анализ на доказателствата.

Счита, че е доказал оспорване на основанието за сключване на процесното споразумение, за което носи доказателствена тежест.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулирал следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да изследва пълно и според действителния им смисъл събраните по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните? Въззивният съд бил преиначил свидетелските показания и бил формирал решаващ извод, че презумпцията за липса на основание не е преодоляна. Така бил постановил решение в противоречие с решение № 69 от 9.7.2015 г. по гр. д. 1582/14 г. С формулиране на правния въпрос по този начин, касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

2. Какви са задълженията на въззивния съд при пълно противоречие между показанията на двете групи свидетели (трябва ли да установи противоречието, да прецени кои показания приема за достоверни, в коя част и защо, необходимо ли е да ги съпостави помежду им и с всички доказателства по делото и да обоснове изводите си чрез логически издържани съждения, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство)? Допуснатите нарушения били довели съда до заключение, че претенцията е основателна. По този начин счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като разрешението било в нарушение на практиката на ВКС, изразена в следните решения: решение № 177 от 28.7.2015 г. по гр. д. 6369/14 г. ВКС, 4 ГО,, решение 250 от 21.12.2015 г. 1 ГО на ВКС и решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр. д. 4004/14 г. 1 ГО, както и решение № 69 от 09.7.2015 г. по гр. д. 1582/14 г. 4 ГО. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл и в противоречие с ППВС 1/1953 г.

3. Как трябва да се преценяват показания на свидетели при възможна тяхна заинтересованост (необходимо ли е тази преценка да бъде обоснована с оглед другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията. Касаторът счита, че въззивният съд бил дал разрешение в противоречие с решение № 131 от 12.4.2013 г. по гр. д. 1/2013 г. 4 ГО и решение № 240 от 18.10.2013 г. по гр. д. 3274/13 г. 1 ГО и решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. 1269/12 г. 4 ГО, обосновавайки основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4. При доказването от ответника на отрицателен факт – че процесното вземане не е заведено в счетоводните му книги, приложима ли е разпоредбата на чл. 182 от ГПК и дали заключението на съдебно-счетоводната експертиза може да служи на страната като доказателство, само ако вземането е вписано в счетоводните му книги? Въззивният съд бил отрекъл доказателствената сила на приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, с мотив, че само вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство в полза на лицата, водили книгите, а не тяхната липса. По въпроса може ли заключение на ССЕ, което установява, че не е заведено вземане в счетоводните книги на ответника да послужи на ответника като доказателство за твърдения от него отрицателен факт. По въпроса нямало практика и сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Необходимо ли е въззивният съд да вземе предвид фактите, проявени след предявяване на иска. Счита, че въпросът за отмяна действията на председателя на кооперацията е факт, настъпил в хода на процеса, който следва да се вземе предвид. Счита, че е налице противоречие на разрешението с т. 9 и 11 от ТР 4/13 г. и ТР 8/16 г и по този начин обосновава наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

6. Нищожна ли е извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения, сключена от председателя на кооперация, без предварително решение на управителни съвет на кооперацията, или неспазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, пр. 1 от ЗК има значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията? Позовава се на практика на ВКС, съгласно която сделките, без предварително решение на УС са нищожни – решение № 91 от 16.10.2008 г. по т. д. 67/08 г., решение № 201 от 8.7.2009 г. на АС – Пловдив и ТР 4/18 г. В това ТР ставало въпрос само за сделки при липса на предварително съгласие от ОС, но не и УС и по гр. д. 4534/15 г. 3 ГО и по този начин обосновава приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

7. Какво правно действие има отмяната на действията на председателя на кооперацията като неправилни от общото събрание на кооперацията в хипотезата на чл. 15, ал. 4, т. 14 от ЗК – дали действа само занапред? Въззивният съд приел, че отмяната на действията на председателя действала само занапред. Това становище нямало опора в закона и налагало тълкуване, поради което било налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

8. Сочи основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на решението.

Моли да се отмени решението, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят направените в трите инстанции разноски.

Ответникът И. Д. Д. оспорва касационната жалба. Счита, че сочените от касатора правни въпроси не обуславят допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в определения от закона срок и от легитимирано да обжалва решението лице.

За да потвърди изцяло решението на Окръжен съд Пловдив въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за изпълнение на парично задължение, произтичащо от споразумение, сключено между И. Д. и ТПК „Септември“ на 10.04.2008 г., по силата на което кооперацията е поела задължение във връзка с извършени подобрения и СМР от И. Д. в притежаван от нея недвижим имот, да му заплати 75 207, 70 лв в срок до 10.03.2011 г. На 8.3.2011 г. било подписано споразумение за продължаване срока на изпълнение на паричното задължение до 10.03.2014 г. Прието е, че липсва оспорване на авторството. Прието е, че възражението на кооперацията, че е налице липса на предварително съгласие на управителния съвет на кооперацията за признание на задължението и заплащане на посочената в споразумението и анекса към него парична сума, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 2 от ЗК предвиждала, че за сключване на спогодба, съдебна или извънсъдебна, с която се признавали задължения или се опрощавал дълг с необходимо предварително съгласие на управителния съвет, а съобразно чл. 26, ал. 3 ЗК председателят на кооперацията сключва сделки по чл. 21, ал. 2 от ЗК въз основа на предварително решение на управителния съвет. Такова предварително съгласие липсвало, но действията на председателя на кооперацията и изявената от него воля се считали воля и действия на юридическото лице и правно валидно го обвързвали. Тази липса на предварително съгласие се отнасяла само за вътрешните отношения между представителя и кооперацията, но не засягала правата на третото лице. По този начин е прието, че формираната воля на кооперацията, изразена от председателя, не е опорочена и сделката не е нищожна. Липса на основание би била налице при липса на правен спор. Доколкото е налице презумпция за наличие на основание, то в тежест на ответника било да докаже липсата на основание. Анализирани са показанията на двете групи свидетели, доведени от всяка от страните, както и на уведомление от 26.6.2015 г., изходящо от председателя на кооперацията, с което ищецът бил уведомен, че направените от него подобрения няма да му бъдат платени, тъй като собствеността на имота вече не е негова. Това уведомление е прието за извънсъдебно признание на кооперацията чрез нейния председател за наличие на извършване на подобренията. Прието е, че подписването на споразумението удостоверява извършването на ремонтните работи, наречени подобрения, тъй като съдържа признание на кооперацията. Прието е, че липсата на осчетоводяване от страна на кооперацията не може да бъде прието за доказателство, доколкото само извършените счетоводни записвания са доказателствено средство. Така е прието, че споразумението като действително е породило действие и е налице установено по основание и размер вземане на Д. към кооперацията, включително и по отношение на обезщетението за забава.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. На основание посочената разпоредба съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

При извършената служебна проверка, не се установи наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Решението е валидно постановено. Налице е допустимост на същото.

С оглед поставените правни въпроси следва да се приеме, че касаторът с първия въпрос не е обосновил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правният въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да изгради мотиви на основа на всички събрани по делото доказателства като прецени тяхната доказателствена стойност, установи фактите по делото и тяхното правно значение, не е разрешен по посочения от касатора начин. Липсва разрешаване на този правен въпрос. Въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения, приел е, че е подписано споразумение като е налице правно валидна воля на председателя на кооперацията по отношение на съществуващ спор между кооперацията и И. Д. и че отразеното споразумение отразява валидно обвързващата воля на страните. С оглед преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че наличието на извънсъдебен спор, не е опровергано. Обсъдени са всички доводи и възражения. Това е дало основание да приеме, че не е оборена презумпцията на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД относно процесното споразумение, което е основание на иска. Позоваването на посоченото съдебно решение като допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК не може да разкрие наличието на разрешение, дадено в процесното съдебно решение. Задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, изразена в множество решения на ВКС, примерно решение № 178 от 24.4.2017 г. по т. д. 1340/15 г., 1 ТО, решение № 41 от 14.10.2019 г. по т. д. 2839/18 г., 2 ТО, решение № 178 /24.4.2017 г. по т. д. 1340/15 г., 1 ТО, не е нарушена с постановяване на процесното решение.

По отношение на 2 и 3 правни въпроси, в случая въззивният съд е приел, въз основа на съвкупен анализ на писмените и гласни доказателства, като е направена съпоставка между писмено доказателство – уведомление от 26.6.2015 г. и свидетелските показания, ангажирани от ищеца, както и е взето предвид процесното споразумение. С този анализ на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е обосновал и крайния изход на спора. Поради това двата посочени въпроса, не представляват общи основания за допускане касационно обжалване на процесното решение. Съгласно последователната и трайно установена практика на ВКС, въззивният съд при наличие на обжалване следва да направи анализ на доказателствата, да установи обстоятелствата, които следват от тези доказателства, да направи преценка на тяхната достоверност и доказателствена сила и съпоставяйки ги във взаимната им връзка и зависимост да изгради изводите си. По този начин е процедирал и в процесния случай въззивният съд. Това води до извода, че сочените общи основания не са налице. Разрешението на въззивния съд не е в противоречие с трайната практика на ВКС. Липсва противоречие със сочените от касатора решения на даденото от въззивния съд разрешение, както и е налице съответствие с трайната практика на ВКС като например разясненията за задълженията на въззивния съд, изразени в същите и в множество други.

По отношение на поставения правен въпрос 4 – неотразяването в счетоводството на задължение в съответствие със споразумението между страните. След анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е посочил, че липсата на осчетоводяване на задължение, не може да е годно доказателство, тъй като само вписванията в счетоводството могат да свидетелстват за стопанските операции, а не и отсъствието на вписвания в счетоводството. Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва само тогава когато касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, а именно посочил е правен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора и относно това разрешение е налице някое от сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Въззивният съд е възприел подписаното споразумение, признанието на факт, извършено с него и писменото признание на факт, и въз основа на тези доказателства е направил извод за валидност на споразумението, поради липса на основание за неговата нищожност и породеното по силата на споразумението задължение за заплащане на стойността, посочена в самото него. Липсва обосноваване на допускане касационно обжалване и поради обстоятелството, че въззивният съд е направил изводите си, обсъждайки счетоводните записвания, наред с останалите доказателства по делото. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че разрешението съответства на тълкуването на чл. 182 от ГПК, така както е извършено с константната практика на ВКС, изразена в решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г., 2 ТО на ВКС, 169 от 31.1.2013 г. по т. д. 664/11 г. 2 ТО, решение 57 от 29.4.2013 г. по гр. д. 354/12 г., 2 ГО, решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, І ТО. Съгласно посоченото в тези решения, „редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства.“ Именно и с оглед тази преценка е произнасянето на Апелативния съд. Отсъства основание за допускане на касационно обжалване, така както е мотивирано от жалбоподателя.

По отношение на 5 правен въпрос. Нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК изисква действително съдът при постановяване на съдебното решение да вземе предвид всички факти, които са се осъществили в хода на процеса до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Но в случая съдът не е дал посоченото разрешение от касатора – необсъждане на факта. Напротив, обсъдил го е, но е преценил, правното значение на този факт съобразно неговото конститутивно действие, от момента на осъществяването му и напред, в бъдеще. При липсата на ретроактивно действие на този факт въззивният съд е преценил, че не може да рефлектира върху валидността на изявлението на кооперацията чрез нейния председател към момента на сключване на спогодбата и липсата на правна възможност да се заличат валидно възникналите правни последици. По този начин не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, изразена в посочените тълкувателни решения. По отношение отмяна действията на председателя от Общото събрание и действие на отмяната занапред настоящият съдебен състав намира, че е мотивирано общо основание за допускане касационно обжалване. Но посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Това основание е налице когато се налага тълкуване на правната норма поради това, че не е ясна или досегашното тълкуване следва да се изостави поради промяна в обществено-икономическите условия. Касаторът не е установил противоречива съдебна практика или постоянна практика, която се нуждае от преодоляване като неправилна или на осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените условия. В случая нормата е ясна. Няма как отмяната на действията на председателя да проведе правно действие с обратна сила, от момента на извършването на действието и приемането му от третото лице. Обратна сила се учредява на актове само по силата на закона. При отсъствие на норма, която да придава обратно действие на отмяната действията на председателя на кооперацията, не може да се приеме има. Поради това, че отсъства допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, не може да се допусне касационно обжалване.

По поставения правен въпрос 6. Така поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 2 о т ЗК предвижда, че за сключване от страна на кооперацията на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг е необходимо предварително съгласие на управителния съвет на кооперцията на основание чл. 26, ал. 4 от ЗК. Прието е, че липсва, но е признато, че изявената воля на кооперацията от председателя и извършените от председателя действия валидно обвързват последното като липса на предварително съгласие е от значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията. В този смисъл поставеният от касатора правен въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, а също така и обусловил изхода на спора, доколкото е признато действие на споразумението и възникване на задължение по силата на същото, за което е постановено осъдителното решение. Преди всичко основание за допускане на касационно обжалване могат да бъдат само посочените в закона. Законодателят в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е предвидил, че само разрешения в противоречие със задължителната и константна практика на ВКС могат да са основания за допускане касационно обжалване. Противоречия между разрешението, дадено от въззивния съд и решения на апелативен съд, не могат да са основания за допускане касационно обжалване. Цитираните от касатора решения на ВКС не са в посочения от него смисъл. Например изрично в решение гр. д. 4534/15 г. 3 ГО, ВКС засяга приетото задължително тълкуване в Тълкувателно решение 4/10.5.2018 г. по тълк. д. 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че сделките относно недвижими имоти, сключени без предварително съгласие на Общото събрание на кооперацията не са нищожни. Липсата на такова съгласие е от значение за вътрешните отношения между представителя и член-кооператорите. Независимо, че посоченото тълкувателно решение е постановено конкретно относно разпореждане с недвижими имоти, то тълкуването, направено от ОСГТК на ВКС, следва да се приложи и към всички други сделки, включително споразумения, съдържащи взаимни отстъпки. На същото основание следва да се приеме, че и липсата на предварително решение на Управителния съвет, не засяга извършените действия от председателя по отношение на кооперацията в отношенията му с третите лица, с които е договарял и спрямо които е изявил воля на юридическото лице. Решението на въззивния съд като съответно на посоченото задължително тълкуване, няма основание да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения правен въпрос, доколкото разрешението, на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение на правен въпрос 7. Поставеният въпрос за отмяна действията на председателя е обсъден от въззивния съд. С оглед правновалидната спрямо лицето, с което договаря кооперацията, воля, въззивният съд е приел, че решението на общото събрание, което отменя действията на председателя, поражда правно действие за напред. Този правен въпрос според касатора обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая не може да се приеме, че е налице обосноваване на допълнително соченото основание. На първо място, разрешението е съобразено със задължителната практика и на второ място не е мотивирано как хронологично следва да се определи отмяната от касатора. При наличие на задължителна практика, в случая относно обвързващите действия на председателя на кооперацията спрямо третите лица, включително в посоченото тълкувателно решение, е изключено приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът не е обосновал приложението на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, изискващо обосноваване на необходимостта от тълкуване когато нормата е непълна неясна или противоречива по съдържание, приложението на която е обусловило изводите на въззивния съд. Касаторът не е установил противоречива съдебна практика или постоянна практика, която се нуждае от преодоляване като неправилна или на осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените условия. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по поставения правен въпрос.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора му се дължат разноски. Но липсват доказателства за това пред касационната инстанция да са направени такива. Ето защо не следва да се присъждат.

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение 127 от 17.07.2019 г. по в. гр. д. 103 /2019 г., Апелативен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Д. Д. за присъждане на разноски за настоящето производство.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: