Р Е Ш Е Н И Е
№76
Гр. София, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в открито заседание на 10 юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. И,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №495/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Обжалвано е решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ/ДК/ от 22.10.19 г. по дисц. д. №12/19 г., с което на ЧСИ А. Б., рег. №850 с район на действие СГС, са наложени дисциплинарни наказания „глоба” в размер на 4 000 лв. за извършено нарушение по чл. 489, ал. 3 ГПК и „глоба” в размер на 4000 лв. за извършено нарушение по чл. 497 ГПК. И двете нарушения са извършени по изпълнително дело №1465/16 г., образувано и водено от ЧСИ А. Б..
Министърът на правосъдието/МП/ обжалва решението относно вида на наложеното наказание. Намира, че то е явно несправедливо – силно занижено спрямо тежестта на установените дисциплинарни нарушения и моли да бъде заменено с по-тежко по вид такова. В жалбата се сочи, че ЧСИ Б. е бил наказван и преди по други изпълнителни дела и за други по вид нарушения с „глоба”. Наказанията от този вид не са постигнали целения резултат за възпиране на ЧСИ от извършване на нови нарушения. В настоящия случай са установени изключително тежки нарушения на процесуалните правила, както е посочил и дисциплинарният състав, на които според МП съответства по-тежко по вид наказание. Представителят на МП поддържа жалбата в съдебно заседание и оспорва тази на ЧСИ Б. като недопустима и неоснователна..
ЧСИ А. Б. оспорва жалбата на МП като неоснователна по подробно изложени в отговора и в съдебно заседание съображения за липса на вредни последици от нарушенията, защитен интерес на страните в изпълнителното производство, извършване на второто нарушение не от ЧСИ, а от поименно посочения негов помощник, нисък размер на глобите, с които е наказван за установените други нарушения по други изпълнителни дела. На тези съображения се основава и жалбата на ЧСИ, съдържаща се в неговия отговор на жалбата на МП, срещу размера на наказанието – според ЧСИ този размер е завишен с оглед изтъкнатите смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Ответникът по жалби Съвет на КЧСИ оспорва жалбата на МП със съображения за неоснователността й, изложени в писмен отговор и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на ДК. Претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащо на обжалване решение на ДК и са допустими. Съобщението за решението на ДК до ЧСИ Б. е връчено на 7.01.20 г., а жалбата му - отговор е подадена 20.01.20 г., поради което възражението на МП за недопустимост на жалбата на ЧСИ Б. поради просрочието й е неоснователно.
ВКС, при произнасяне по основателността на жалбите, съобрази следното:
Дисциплинарното дело срещу ЧСИ Б. е образувано по искане на МП за нарушение на разпоредбата на чл. 489, ал. 3 ГПК и за нарушение на разпоредбата на чл. 497 ГПК, по изп. д. №1465/16 г. С обжалваното решение на ДК е прието, че двете нарушения са установени, а именно: 1.В нарушение на разпоредбата на чл. 489, ал. 3 ГПК, в ред. към момента на провеждане на публичната продан по изп. дело за периода 27.09.17 г.- 27.10.17 г., ЧСИ е допуснал да участва в публичната продан и е обявил за продавач взискателя В. С., без той да е внесъл задатък за участие, като вземането му не е надвишавало размера на задатъка; 2. В нарушение на разпоредбата на чл. 497 ГПК, ЧСИ е възложил процесния имот с постановление от 12.07.18 г. на другия наддавач – „К. С” ООД, участвал в проведената за периода 27.09.-27.10.17 г. публична продан, постановлението за възлагане по която е отменено с р. по ч. гр. д. №2749/18 г. на СГС, вместо да насрочи нова публична продан по изпълнителното дело.
Дисциплинарният състав е квалифицирал нарушенията при проведената публична продан като „сериозни”. Приел е, че извършването на второто нарушение от помощника на ЧСИ, не освобождава от отговорност ЧСИ.Оата на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съда с посочване на съществените пороци при провеждане на проданта/ невнесен задатък от обявения за купувач взискател/ е налагала провеждането на нова публична продан, съгл. чл. 497 ГПК. Вместо това, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е изготвено ново постановление за възлагане на имота на втория участник – наддавач във вече отменената публична продан. Наказанието „глоба” в размер от по 4 000 лв. за всяко нарушение е определено с отчитане на тежестта им, целените възпираща и превантивна функции на наказанието и данните за личността на привлечения към отговорност ЧСИ – той е наказван и преди за други по вид нарушения с наказание „глоба”.
По доводите в жалбите за тежестта и последиците на установените нарушения: Основателни са доводите на жалбоподателя МП за голямата тежест на двете нарушения, при допуснато грубо несъобразяване с процесуалните правила за извършване на публична продан на недвижим имот, вкл. след съдебно решение за отмяна на постановлението за възлагане. Обстоятелството, че второто нарушение е извършено от помощник на ЧСИ, не освобождава ЧСИ от отговорност за нарушението, както е приел и дисциплинарният състав. В преобладаващата практика на ВКС, която този състав споделя, е посочено, че за допуснати от помощника на ЧСИ нарушения отговоря дисциплинарно овластилият го ЧСИ, неупражнил контрол върху работата му – опр. по ч. гр. д. №321/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №3155/15 г. на трето г. о., р. по гр. д. №372/16 г. на трето г. о. на ВКС.Нтелни са и доводите на ЧСИ за липса на вредни последици за страните от нарушенията и за защитен техен интерес, като смекчаващи отговорността му обстоятелства – интересът на страните в изпълнителното производство се защитава чрез спазване на закона от органа, овластен с провеждането му. Установените съществени нарушения на процесуалния закон се отразяват неблагоприятно на страните в изпълнителното производство и уронват престижа на професията на ЧСИ.
По доводите на жалбоподателите за вида и размера на наложените наказания „глоба” в размер на по 4 000 лв. за двете нарушения: Поради изложеното по-горе не са налице многобройни смекчаващи отговорността на ЧСИ Б. обстоятелства, като предпоставка за намаляване размера на наложената му глоба и искането за това в жалбата му е неоснователно. ЧСИ Б. е наказван с наказание „глоба”, но в по-нисък размер и за предишни нарушения - сочи в отговора на жалбата, че най-високият размер на наложена му глоба по ЗЧСИ е 2 000 лв. Съставът на ВКС, след служебна справка установи, че на ЧСИ Б. в производства по чл. 73 ЗЧСИ са наложени: глоба в размер на 1 000 лв. по гр. д. №1/17 г. на ВКС, четвърто г. о.; глоба в размер на 500 лв. по гр. д. №4215/18 г. на ВКС, четвърто г. о.; глоба в размер на 200 лв. по гр. д. №4281/17 г. на четвърто г. о.; глоба в размер на 100 лв. по гр. д.№1060/18 г. на четвърто г. о. Или досега ЧСИ Б. е наказван за предишни нарушения с наказание „глоба” в размер под средния. По настоящото дело ЧСИ Б. е изразил готовност да понесе наказание за извършените нарушения, посочил е, че упражнява дейност като ЧСИ от 14 години и по повод на извършените нарушения по делото е реорганизирал дейността си, с цел осъществяване на контрол върху действията на помощника и служителите си.
ВКС намира за неоснователни оплакванията в жалбата на МП за явна несправедливост на наложеното наказание, поради необоснованото му занижаване по вид. В практиката на ВКС по дисциплинарните дела по ЗЧСИ е посочено, че дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхожда се от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, съобразява се, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, преценява се и дисциплинарното минало на ЧСИ / р. по гр. д. №4863/18 г. на трето г. о./. Дисциплинарното наказание на ЧСИ е явно несправедливо по смисъла на чл. 73, ал. 1, in fine ЗЧСИ, когато очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение на закона и/ или на устава на камарата, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и когато не съответства на целите на наказанията от чл. 68 ЗЧСИ - ЧСИ да се поправи и да спазва своите задължения при провеждане на държавното принудително изпълнение, да му се въздейства предупредително, да му се отнеме възможността да извършва други нарушения, а и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите ЧСИ / р. по гр. д. №2533/17 г. на трето г. о./.
При определяне на вида и размера на наказанието в настоящия случай следва да се отчетат тежестта на нарушенията и обстоятелствата на извършването им, показващи грубо незачитане на закона, от една страна, и изразеното критично отношение на ЧСИ към тях, цялостната му професионална дейност и дисциплинарното му минало, от друга. ВКС намира, че в случая наказание „глоба” в по-висок размер, както я е определил и дисциплинарният състав, ще има по-добър възпиращ и превантивен ефект, отколкото следващото по тежест наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност”, по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ. Имуществената санкция в значителен размер има подчертано наказващ и предупредителен ефект. Ако и високата по размер глоба не изпълни функцията си, тогава може да се пристъпи направо към по-тежкото, с реален и директен ефект върху дейността на ЧСИ наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – „лишаване от правоспособност за срок от една до пет години”/ р, по гр. д. №593/12 г. на трето г. о. на ВКС/, за което към момента няма достатъчно предпоставки, както са подчертали в отговорите си ЧСИ и Съвета на КЧСИ.
Двете жалби са неоснователни по изложените по-горе съображения – обжалваното решение на ДК на КЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, ВКС на РБ, трето гр. отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 22.10.19 г. по дисц. дело №12/19 г.
Осъжда ЧСИ А. М. Б., рег. №850 и Министерство на правосъдието да заплатят на Камарата на частните съдебни изпълнители юрисконсултско възнаграждение от 80 / осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: