ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА ПИСМЕНИ ДЕКЛАРАЦИИ ВЪВ ВТОРАТА ИНСТАНЦИЯ

В някои случаи пред втората инстанция се представят от страните на основание чл. 205 ГПК и чл. 229 НПК писмени декларации, в които се твърдят факти по делото. Практиката на съдилищата по приемането на тези декларации е колеблива въпреки становището на Върховния съд, изразено в решение № 61/1954 г. на ОСГК.

Това налага въпросът да бъде изяснен с постановление на Пленума на Върховния съд.

Писмени доказателства са всички писмено направени изявления. Писмените декларации са писмено направени изявления и поради това са писмени доказателства по смисъла на чл. 205 ГПК и чл. 229 НПК и няма никаква процесуална пречка за тяхното допускане пред втората инстанция.

С приемането на писмените декларации съдът не събира доказателствата, посочени в тях. Преценката, която съдът извършва на обстоятелствата, посочени в писмените декларации, е преценка, дали тези обстоятелства са от значение за делото и дали е допустимо събирането им чрез разпитване на лицата, дали декларацията. Това се постига със сериозно, задълбочено проучване на данните по делото, по-специално със съпоставяне на събрания вече доказателствен материал с доказателствата, чието събиране се иска, респ. с изясняване необходимостта от събиране на новите доказателства при наличността на събраните.

Приемането на писмените декларации може да бъде използувано от недобросъвестни страни за забавяне разглеждането на делото и въобще за недопустими от процеса цели. Но съдът следва да проявява особена грижа, за да не се стига до злоупотреба с това право.

При решаване на делото съдът е длъжен да извърши отново преценка на обстоятелствата по писмените декларации и да отмени решението или присъдата само ако намери, че събирането на доказателствата е необходимо.

При отменяване на решението или отлагане на делото във връзка с представените по граждански дела писмени декларации следва да се има пред вид разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения Пленумът...