Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3887

София, 13.08. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.05.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 727/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. П. срещу въззивно решение № 1286/04.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1354/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение и са отхвърлени исковете на И. С. П. срещу С. Д. Ч. за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителски права относно детето Д. С. Ч.. Ответникът С. Д. Ч. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. Детето Д. С. Ч. е родено на 19.06.2007 г. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства за фактите, които имат правно значение за спора, поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е преценил вида, характера и степента на изменение на данните, спрямо предходното дело, като заедно с това е извършил проверка и как точно промените се отразяват на детето, доколко актуалното статукво съответства и гарантира интересите му и какво би било отражението на актуалните фактори и обстоятелства върху по-доброто бъдеще на детето.

Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите на жалбоподателката - ищца. Въззивният съд е формулирал какъв е интересът на детето Д. от исканите изменения. При съвкупния анализ на всички събрани писмени, експертни и гласни доказателства въззивният съд е изложил мотиви за извода си, че макар да има промяна на някои от обстоятелствата при детето, по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват диаметрално различно положение спрямо предишното по въпроса за родителя, който обективно ще бъде най-добре за детето да го отглежда, тежестта за което е на ищцата по делото. Въззивният съд е обсъдил фактите, че преди около година Д. е решила да се премести при майка си и оттогава живее с нея и явното желание на Д. да остане при майка си занапред. Съдът е разгледал детайлно причините за преместването и и актуалното желание на детето. Съдът е обосновал извода си, че от събраните по делото доказателства (посочени са ) по делото не се установяват родителски дефицити у ответника Ч.. Съдът е обосновал извода си, че от СПсЕ се установява, че влошените сега отношения между Д. и баща й произтичат от различните стилове на родителстване на майката и на бащата, които макар да имат номинално необходимия родителски капацитет, предполагат и различен модел на живот на момичето. Бащата Ч. поставя ясни граници, правила и отговорности, докато майката П., в желанието си да бъде по-предпочитан родител, дава на дъщеря си свобода и има по-либерален подход. Последният, съгласно заключението на двете вещи лица, а и чисто житейски, е разбираемо по-привлекателният за момиче в тийнейджърска възраст. Съдът е анализирал „протестното поведение“ на детето срещу по-строгите правила, които установява бащата и е приел, че по-привлекателният, съобразно заключението на СПсЕ, избор на живот – с повече свобода, повече либералност и по-малко ограничения спрямо детето, е обясним, но не може да бъде поставен в центъра на съдебното решение за изменение на родителските права. Съдът е приел, че макар да не оценява негативно актуалните нагласа и желание на детето, не може да ги приеме като основание за правна промяна в упражняването на родителските права. Съдът е проследил влошаването на успеха на детето в училище след преместването му при майка му и множеството, макар и извинени отсъствия от училище - за учебната 2022 - 2023 г. Д. е понижила общия си успех с около една единица, като същевременно за същата учебна година е регистрирала цели 207 бр. извинени отсъствия, отсъствайки значимо много време от учебния процес, при липсата на трайно влошено здраве. Съдът е оценил тези данни като вторични, но съответстващи с (подкрепящи) мотивирания извод за нуждата от ясни граници, ред и 2 Актът е постановен на 19.08.2024 отговорности в ежедневието на детето.

Въззивният съд е приел за релевантен и факта, че според СПсЕ след изнасянето на Д. при майка й в момента между нея и баща й се констатират начало на родителско отчуждение от бащата и процес на дисквалификация на бащата, а съдебната практика трайно приема, че дори само допускането от фактически отглеждащия родител, на отчуждение към другия такъв, е белег за родителски дефицит, който не следва да се стимулира. За съпоставка – след 10 години при бащата, такова отчуждение от майката не се твърди за никое от децата. Съдът е взел предвид и че съгласно задължителните за съда разяснения в т.3 от ППВС №1/1974г., с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител, всички деца следва да живеят при този родител. Разделяне на децата е изключение от правилото и е допустимо само при доказани важни причини, които правят разделянето полезно и за двете деца. В настоящия случай от заключението на съдебните психиатър и психолог се установи, че Д. е привързана и към брат си Д. (по-малък от нея). и че между тях има емоционална връзка, която обаче е поставена под въпрос поради актуалното местоживеене при различни родители. Експертите са категорични, че раздялата на децата би се отразила на тяхното усещане за сигурност и подкрепа и не бива да се допуска. Тези категорични експертни данни са отделно и още едно основание за отричане на несъмнената полезност от предоставянето на родителските права върху Д. на майка й, и след като в откритото съдебно заседание тя не е успяла да посочи как конкретно ще поддържа и подобри отношенията с брат си, ако остане при майка си.

Въззивният съд е обърнал внимание и на обстоятелството, че предявеният от майката иск е за родителските й права само по отношение на дъщеря й, но не и по отношение на сина й. Реалният стремеж към родителска реабилитация би следвало да бъде цялостен и да не обуславя разделяне на две деца с чудесни, допреди година, отношения между тях, нито да стимулира, макар и пасивно такова разединение. Доколкото не е установена обективна причина за последното, изложеното е още един аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на замоленото изменение на родителските права в контекста на цялостния интерес на Д. и на отношенията й с родителите й, но и с брат й, защото макар последният да не страна по спора, решението на съда ще рефлектира и върху него. Независимо от горното, в изпълнение и на задължението на съда, когато е подходящо, да предприема дори служебно постъпки за обезпечаване на най-добрия интерес на детето, въззивният съд е приел за оправдано да измени предходното съдебно произнасяне, в частта му за редовния месечен режим на лични контакти между майката и детето.

Въззивният съд е отчел като положителни значително подобрените отношения и 3 Актът е постановен на 19.08.2024 връзка между тях, времето на фактическо живеене при майката, несъмнената за съда потребност от редовно общуване между майка и дъщеря, особено на възрастта на Д., както и желанието на детето в тази насока. Поради това съдът е приел за обосновано увеличаването на режима чрез предоставяне на една почти пълна седмица от последователни дни с преспиване при майката, при условието майката да бъде в България и при дъщеря си през този период. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката поставя следните правни въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. не е взето предвид желание на детето да живее с майката, не е съобразен интересът на детето и капацитетът на всеки един от родителите; 2. възможността за отделното живеене на двете деца (с разлика 3 години) предвид настъпилите изменения в обществените условия. Жалбоподателката сочи и представя две решения на ВКС: решение № 243//08.07.2014 г. по гр. д. № 4289/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 447//08.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г. на ВКС, IV г. о.. и се позовава на ТР ППВС № 1/12.11.1974 г.., без да обосновава по кой от поставените въпроси въззивният съд е допуснал противоречие с някое от тях. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност По правните въпроси: Първият е формулиран като довод за неправилност, но може да бъде уточнен и като правен въпрос. Той обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с посоченото и представено от жалбоподателката съдебно решение № 243//08.07.2014 г. по гр. д. № 4289/2013 г. на ВКС, I V г. о., в което в отговор на правен въпрос и при обобщаване на съдебната практика е даден отговор, че: желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид и че чрез режима на упражняване на родителски права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители., тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие и с другото посочено и представено от жалбоподателката съдебно решение № 447//08.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г. на ВКС, IV г. о.. С това решение е даден отговор на други правни въпроси: за задължението на съда при спор относно упражняване на родителски права да изслуша и двамата родители и да изиска социален доклад за условията на живот в дома на всеки от тях. Не се твърди и не се установява различно разрешение на въззивния съд по този въпрос от даденото от ВКС. По същество въззивният съд е приел за основателен иска за промяна на режима на упражняване на родителски права и възлагането им на другия родител, но при различни изводи от тези на въззивния съд в обжалваното решение: че доказателствата сочат, че настъпилата промяна в местоживеенето на детето се отразява благоприятно на развитието му. Вторият въпрос също е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с приетото в двете посочени решения на ВКС, в които не му е даден отговор, а е разрешен в съответствие с приетото в т. III от ППВС 1 /74. Въззивният съд не е установил важни причини, за да постанови отделното живеене (разделянето) на децата. Тъй като по двата поставени въпроси има установена практика и жалбоподателката не обосновава наличие на изменения на обществените условия, които да налагат преразглеждане на разрешенията, следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Като аргументи за очевидна неправилност жалбоподателката е изложила опасността протестното поведение на детето да го постави в риск, предвид категоричното му нежелание да се върне при баща си (каквато въззивният съд не е установил). Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед на този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1286/04.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1354/2023 г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.