№ 4552
гр. София, 10.10.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 737/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Допинг – 2013“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез управителя Г., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. И. И. против решение № 504 от 17.09.2023 г. по гр. д. № 334/2023 г. на Окръжен съд – В. Т.
Ответницата С. К. П. чрез адв. С. И. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на касационна жалба (видно от искането в нея, обективирано на л. 7 от делото на ВКС) е цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 3 от 04.01.2023 г. по гр. д. № 2270/2021 г. на Районен съд – Г. О. са отхвърлени исковете (предявени като насрещни) на „Допинг – 2013“ ЕООД срещу С. К. П. за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (погрешно в диспозитива на съдебния акт е посочено, че се касае за прогласяване нищожност на нотариален акт), обективиран в нотариален акт № .../.... г., том .., рег. № .., дело № .... г. на нотариус Боева, рег. № 296 на НК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, както и в ЧАСТТА, с която като е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска на С. К. П. против дружеството за признаване правото й на изкупуване на 2/3 ид. ч. от УПИ .. – .. кв. .. по плана на [населено място] и на 2/3 ид. ч. от построената в него стара къща срещу сумата от 1667 лв.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че с нотариален акт № .., т. .., н. д. 709/1964 г. на РС - Г. О. издаден по обстоятелствена проверка, общият наследодател К. М. П., б. ж. на [населено място], починала на 06.04.1984 г. е призната за собственик върху процесния недвижим имот, съставляващ УПИ ... – ...в кв. .. по ПУП на същия град, с площ от 540 кв. м., ведно с построената в него стара къща. Нейни законни наследници са трите й дъщери: С. Е. С., М. Я. Е. и Г. Е. П. като последната починала на 05.01.2016 г. и оставила за свои наследници низходящите й - ответниците Й. Д. Г. и П. Д. С. (съгласно удостоверение за наследници изх. № 46/21.02.2017 г., изд. от община Г. О. . Посочил е, че по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том..., рег. № ..., дело № 116/2017 г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Г. О. С. Е. С. като наследник на К. П. прехвърлила притежаваната от нея 1/3 идеална част от правото на собственост върху поземления имот и върху построената в него стара къща, на ищцата С. П. срещу задължението на последната за издръжка и гледане на прехвърлителката. Установено е, че приобретателката още преди сключване на договора за издръжка и гледане полагала грижи (лично и чрез трети лица – нейните родители) за праводателката Сторожева и нейния съпруг И.. На възрастните хора били осигурявани храна и лекарства, помощ в домакинството и за хигиената като след сключването на алеаторния договор ищцата поела непосредствените грижи за праводателката Сторожева до нейната смърт. В обжалваното решение е прието също, че с продажбен договор, оформен в нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело 575/2018 г., на нотариус М. с район на действие РС - Г. О. М. Я. Е., Й. Д. Г. и П. Д. С. продали на ответникът „Допинг 2013“ ЕООД целия гореописан недвижим имот ведно с постройката (старата къща). Посочено е, че през м. октомври 2021 г. ищцата не могла да влезе в имота, тъй като ключалката била сменена и тогава установила от разговора с управителя на дружеството, че целият имот е собственост на търговеца по силата на така извършената продажба. Изтъкнато е, че по делото няма спор относно факта на владение на търговското дружество върху целия имот, считано от прехвърлянето му с договора по нотариален акт № 801/2018 г. и понастоящем. При горните факти е прието, че насрещният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за нищожност на алеаторния договор поради неспазване на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗС от прехвърлителката по него С. С., е неоснователен. В тази връзка са развити доводи, че приложното поле на чл. 33, ал. 1 ЗС е обусловено само и единствено при извършено от съсобственик на имот възмездно прехвърляне на идеална част от него и то с покупко – продажба. При позоваване на трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 33 ЗС инстанцията по същество е мотивирала извод, че нормата е приложима и при други сделки, но при наличието на определени особености, които по същество ги доближават до продажбеното правоотношение. Прието е, че разглежданата хипотеза не разкрива такива особености, което изключва приложение на горното императивно правило относно правото на изкупуване – тъй като договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на приобретателя, а прехвърлянето на идеални части от правото на собственост е срещу едно натурално (непарично) задължение на насрещната страна за престиране на грижи и пр. - решение №35/08.06.2022 г. по гр. д. №3072/2021 г., II ГО на ВКС. З. и неспазването на разпоредбата на чл. 33 ЗС е намерено за ирелевантно с оглед на заявеното основание за нищожност на алеаторния договор – противоречие със закона, поради което е направен и решаващ извод за неоснователност на предявения насрещен иск. За такъв е счетен и искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД – за нищожност поради накърняване на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че договорът бил сключен за относително кратък период преди настъпването на смъртта на праводателката. В обжалваното решение е прието, че престацията на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителя е осъществявана и преди сключването на алеаторния договор – лично и чрез родителите на първата. Мотивирано е разбиране, че няма пречка този договор да бъде сключен и с оглед на полагани грижи за праводателя за минал период, както и че няма пречка приобретателят по такъв договор да осъществява непосредствени грижи и чрез други лица, при невъзможност лично да ги осъществява спрямо праводателя си. В случая при кредитиране показанията на св. П. – баща на ищцата и съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК е прието, че праводателката е познавала преди сключване на процесното съглашение лицата, чрез които е осъществяван дължимия резултат по него от ищцата – нейните родители. Аргументирано е становище, че няма основание за прогласяване нищожност на алеаторния договор по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, тъй като по делото не са установени факти и обстоятелства сочещи, че прехвърлителката е страдала от болест или заболяване, което до определена степен предопределя настъпването на смъртта й в един относително непродължителен времеви период след сключване на договора, нито пък наличието на знание у ищцата за такива особености в здравословното състояние на С. С., което да реализира противоречие на съглашението с морала. Втората инстанция е приела, че подобно пълно и главно доказване (чл.154, ал. 1 ГПК) по делото не е проведено от ищеца по насрещния иск (настоящия касатор), поради което е направено съждение за неговата неоснователност.
По иска на ищцата за изкупуване на 2/3 идеални части от имота въззивният съд е приел, че е основателен. Посочил е, че тъй като ищцата П. към момента на покупко-продажбата през 2018 г. е била съсобственик на имота заедно с М. Я. Е., Й. Д. Г. и П. Д. С., то последните е следвало да спазят процедурата по чл. 33, ал. 1 ЗС като й предложат да изкупи дела им в съсобствеността, преди да го прехвърлят възмездно на трето за съсобствеността лице – „Допинг 2013“ ЕООД. Мотивирал е съображения, че по делото липсват доказателства това да е надлежно сторено и се е произнесъл по доводите на защитата на ответниците и оплакванията им във въззивната жалба, че правото на ищцата на изкупуване на дела й от съсобствеността е преклудирано. Прието е в обжалваното решение, че фактически узнаването от ищцата за правата на ответника – търговско дружество върху имота, датира от м. октомври 2021 г., когато посетила същия и установила, че ключалката на имота е сменена. С оглед на това обстоятелство е счетено от съда, че сезирането му с исковата молба, с която е упражнено правото на изкупуване от съсобственик (ищцата) на имот при извършена продажба от друг съсобственик на същата тази част на трети лица в нарушение на чл. 33 3 ЗС, е извършено в преклузивния двумесечен срок, считано от момента на фактическото узнаване за сделката. В подкрепа на този извод е изтъкнато, че доказателствената тежест да установи тези обстоятелства е на ищеца, и с оглед липсата на безспорни доказателства относно момента на узнаване на продажбата е прието, че ищцата е упражнила правото си на изкупуване в рамките на горния преклузивен срок. Доколкото ищцата е установила правата си върху идеалната част от имота, ответниците - физически лица (техните наследници) са продали тяхната идеална част от имота на трето за съсобствеността лице в нарушение на правилото на чл. 33 ЗС, решаващият състав на втората инстанция е уважил предявения конститутивен иск и допуснал изкупуване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правните въпроси (уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощията му съгласно т. 1 от ТР № 1819.02.2010 г. на ОСГТК) за приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС в случаите, когато съсобственик е прехвърлил идеалната си част от имота на трето лице срещу задължение за издръжка и гледане, както и дали е длъжен решаващият състав да обсъжда спазването на двумесечния срок за упражняване правото на изкупуване от съсобственик на имот в хипотеза, при която не се сочи точна дата на узнаване за сключения възмезден договор.
Първото питане се отнася в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по второто липсва обосновка на специалното селективно основание.
Касационното обжалване не може да се допусне.
Липсват предпоставки за допустимост на обжалването по първото питане на соченото основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното се свърза с липсата на съдебна практика по даден правен въпрос или с необходимостта същата да бъде коригирана – вж. постановките по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, със съответна мотивировка за наличието на тези предпоставки. В случая обаче по приложението на чл. 33 ЗС има формирана последователна съдебна практика на ВКС, според която съсобственикът на един имот може да упражни правото си да изкупи частта на другия съсобственик само в хипотеза, когато последният се е разпоредил с тази част чрез възмездна сделка (продажба), но не и когато прехвърлянето е извършено с оглед личността на приобретателя, какъвто е случаят при алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В този смисъл са обобщаващите разяснения за характера на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, дадени в ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, а също и решение № 318 от 5.05.1999 г. по гр. д. № 109/1999 г. на II г. о. на ВКС, решение № 1515 от 28.07.2003г. по гр. д. № 1266/2002 г. на IV г. о. на ВКС, ТР № 50/1.06.1956 г. на ОСГК и др.
Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 33 ЗС и съответствието на въззивното решение с тази практика, както и липсата на изложени съображения как отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото (т. е. обосноваване на специалното основание), изключват възможността за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Второто питане също не позволява достъп до касация. То не удовлетворява общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е повдигнато хипотетично и без връзка с конкретния правен спор и данните по делото. Въззивният съд е разгледал и разрешил спора като е приел, че двумесечният преклузивен срок е спазен. Това му съждение почива на (съобразени са) конкретни дати - на узнаване от ищцата за сключената продажбена сделка от ответниците, от една страна и от друга - на упражняване на правото й на изкупуване като съсобственик на така продадения имот, с подаване на исковата молба. Страната не е обосновала искането си за селектиране на жалбата по питането в приложно поле на конкретно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е самостоятелен аргумент да се откаже претендирания достъп до касация.
В обобщение, отсъствието на предпоставки (обща и допълнителна) по поставените въпроси в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалба заплащане на своевременно претендираните разноски за настоящото производство. Те възлизат на 1 000 лв. и съставляват адвокатско възнаграждение, уговорено в приложения договор за правна защита и съдействие. Вписването в последния на плащането на сумата в брой е достатъчно и има характера на разписка, с което са удовлетворени изискванията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 17.09.2023 г. по гр. д. № 334/2023 г. на Окръжен съд – В. Т. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Допинг – 2013“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да заплати на С. К. П. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 000 (хиляда) лева – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.