Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане с вх. № 3724 от 26.06.2018 г. по описа на Административен съд В. Т, вх. № 11503 от 09.07.2018 г. по описа на Върховния административен съд, подадено от „Д 4 М“ ЕООД, гр. Т., чрез процесуалния представител адв. Б.П, за отмяна на Решение № 12392 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 8016/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 152 от 13.05.2016 г. по адм. дело № 885/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, 4 състав.
Молителят сочи като правно основание на искането за отмяна чл. 239, т. 1 от АПК, като прилага 15 бр. позволителни за сеч, издадени на отделни физически лица / подробно описани в молбата/, договор за добив и извоз на дървесина от 04.10.2012 г., сключен между Ц.Д като управител на „Вавилон 72“ ЕООД като изпълнител и И.Б като възложител, 4 бр. скици на имоти. Твърди, че се е снабдил с описаните писмени документи след постановяване на окончателния съдебен акт по делото, като се касае за новооткрити доказателства, които не са могли да бъдат известни на „Д 4 М“ ЕООД, доколкото се отнасят до предходни доставчици на ревизираното лице и имат съществено значение за изхода на спора. Според молителя от анализа на новопредставените доказателства и останалия събрания доказателствен материал, включително заключението по съдебно-икономическата експертиза може да се направи извод за наличие на валидно възникнали данъчни събития по спорните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, респ. наличието на право да се намали финансовия резултат по ЗКПО с разходите по процесните фактури, с които дружеството е придобивало дървесината. Иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, включително и в частта относно разноските и делото да се върне за ново разглеждане на АС В. Т.
Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. К.М в писмен отговор оспорва молбата за отмяна и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд намира, че подадената от „Д 4 М“ ЕООД молба за отмяна на Решение № 12392 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 8016/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Искането за отмяна е обосновано с основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, която разпоредба предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.
Представените от молителя 15 бр. позволителни за сеч са издадени на лицата И.И като представител на Ц.Д, като представител на В.Ма и като представител на Г.Ц; на В.Ж като представител на И.М и като представител на И.Ц, на И.И като представител на „Универсал груп“ ООД, Видин; на В.Т като представител на „М. Ф груп“ ООД; на инж. И.М като представител на А.К, като представител на И.П и като представител на В.П; на инж. С.Й като представител на Л.Л и като представител на И.К; на В.М като представител на „Вавилон 72“ ЕООД. Позволителните за сеч са издадени от РДГ – Берковица при ИАГ и се отнасят до извършване на сеч в имоти в община Г., землище Срацимирово, община Г., землище Бояново, община М., землище Вълчек, община М., землище Раковица, община В., землище Гайтанци, община Б., землище Бойница, община В., землище Б. Р, община М., землище Макреш, община Г., землище Срацимирово, община М., землище Макреш. Същите са издадени за периода 04.04.2012 г. – 05.02.2013 г.
По отношение на представения договор за добив и извоз на дървесина същият е сключен на 04.10.2012 г. между Ц.Д като управител на „Вавилон 72“ ЕООД като изпълнител и И.Б като възложител, за извършването на сеч и извоз на добита дървесина в имоти с кад. № 521073, № 521074 и № 525004 в землището на с. Г..
Скиците на имотите се отнасят до: 1. имот с № 085030 в землището на с. В., собственост на И.Ц; 2. имот № 315028 в землището на с. М., собственост на И.П; 3. имот с № 090089 в землището на с. В., собственост на Н.Н и В.Н, с. М.; 4. имот с № 525009 в землището на с. Г., собственост на Н.Н.
Така описаните писмени документи не могат да променят изхода на спора, т. е. нямат съществено значение за делото. Видно от доказателствата по делото в рамките на редовното съдебно производство са събрани превозни билети, издадени на различни трети физически лица / същите са описани в приложението към СИЕ/, а не на името на получателя „Д4 М“ ЕООД или неговите преки доставчици „Антагро“ ЕООД и „Интел“ ЕООД. Според специалните правила в ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), добивът на дървесина се организира от собственика на имота, който задължително включва издаване на позволително за сеч, което предхожда документа, с който се разрешава извозването на дървесината /превозния билет/. От съдържанието на позволителните за сеч, приложени към искането за отмяна се установява, че са издадени на името на различни физически лица, по отношение на част от които са извършени насрещни проверки в рамките на ревизията. Лицата, вписани като продавачи в превозните билети и издатели на тези документи – Ц.Ж, В.П, А.К, В.Ма, твърдят, че не са имали търговски взаимоотношения с „Антагро“ ЕООД – пряк доставчик на „Д4М“ЕООД. Същото се потвърждава и от лицата Ц.С и И.Ц / посочени като продавачи и като собственици на МПС/. В тази връзка наличието на изброените документи дори да удостоверяват, че съответно количество дървесина е било изсечено, а след това е извозено, не може да се установи наличието на пряка и непосредствена връзка между сочените предходни доставчици и двамата преки доставчици на ревизираното лице, а оттук и предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице. Както се установява по делото, приемо-предавателните протоколи между „Антагро“ ЕООД и „Д4М“ ЕООД са подписани от управителя Н.Н, а не и от лицето Д.П, за когото се твърди от ревизираното лице, че е осъществявал връзките по доставките и от двамата доставчици. В този смисъл в приложение № 1 към СИЕ няма извършена обвръзка между кантарните бележки, превозните билети и съответно, приемо-предавателните протоколи между преките доставчици и получателя. Посочването на лицето Д.П като купувач видно от съдържанието на приложение № 1 към СИЕ / съобразно приложените превозни документи/ също не означава, че съответното количество дървесина е придобито именно от някой от двамата доставчици – „Антагро“ ЕООД или „Интертел“ ЕООД. По отношение на посочения като купувач „Антагро“ ЕООД в приложение № 1 към СИЕ / по съответните превозни документи/ също не означава, че стоката е предадена на доставчика от сочените физически лица, тъй като именно лицата В.Ма, В.П, Ц.Ж, А.К, И.Ц твърдят пред ревизиращите органи, че не са имали търговски взаимоотношения с посоченото дружество.
В обобщение следва да се заключи, че анализът на представените писмени доказателства не оказва влияние върху изхода на спора и не променя крайния обоснован извод за законосъобразност на РА.
С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на горепосоченото решение по адм. дело № 8016/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на първаколегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането с вх. № 3724 от 26.06.2018 г. по описа на Административен съд В. Т, вх. № 11503 от 09.07.2018 г. по описа на Върховния административен съд, подадено от „Д 4 М“ ЕООД, гр. Т. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от ГПК на Решение № 12392 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 8016/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 152 от 13.05.2016 г. по адм. дело № 885/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, 4 състав.
ОСЪЖДА „Д4М“ ЕООД, ЕИК 201743187 да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.