Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В, подадена чрез пълномощника юриск. Л.Г, срещу Решение № 817 от 11.05.2017г., постановено по адм. дело № 903/2017г. по описа на Административен съд - Варна, с доводи за неговата неправилност.Твърди, че неправилни са изводите на съда, че разноските за адвокатско възнаграждение представляват вреда, тъй като не произтичат пряко и непосредствено от издаденото наказателно постановление, а от договор за правна помощ и съдействие. Касаторът подчертава, че в богатата си съдебна практика, Върховен административен съд излагал и съображения, че наказателното постановление не е административен акт и още повече, че дейността по издаването му не е административна дейност, поради което вредите нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респективно отмяната му не може да се отъждестви като отмяна на административен акт каквото е изискването на чл. 203 и чл. 204 от АПК. На следващо място се поставя въпросът за „справедливостта“ на възнаграждението, което първоинстанционният съд неправилно е преценил на база минималното адвокатско възнаграждение като възлизащо на 1 000 лева, вместо обичайното за дела без фактическа и правна сложност възнаграждение в размер на 600 лева. Счита, че съдът не е предоставил право на писмен отговор на страната по повод подадената искова молба, което е ограничило правото й да организира адекватно защитата си.
Иска се отмяната на съдебния акт, а в условията на алтернативност редуциране на определеното и присъдено адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „Телекомуникационна компания Варна“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Б.А, чрез адв. Д.С, в писмен отговор с подробни аргументи изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е преценил, че искът е доказан, позовавайки се на ТР №1/15.03.2017г. в което е прието, че платените разноски за адвокат в производство по отмяна на НП представляват вреда по смисъла на ЗОДОВ и са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт.
Върховния административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е основателна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Варна е уважил иска на „Телекомуникационна компания Варна“ ЕАД, като е осъдил О. В да заплати на дружеството сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - адвокатско възнаграждение, в резултат на отмяната на НП №9928/04.07.2016г., издадено от зам.- кмета на О. В, като е отхвърлил иска до размера от 2 000 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е доказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление.Прието е, че е доказана по безспорен начин вредата към момента на приключване на устните състезания по делото. Решението е правилно.
Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт, постановен от административен орган при изпълнение на санкционираща административна дейност - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Правилно е прието в обжалваното решение, че направените разноски за обжалване на наказателно постановление са пряка и непосредствена последица от самия незаконосъобразен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност и те имат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на чл. 1, ал. 1. от ЗОДОВ.С. То Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от специалния закон.
В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че е безспорно доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в реално заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. По НАХД № 3700/2016г. по описа на Районен съд - Варна, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление с Решение № 2141 от 24.11.2016 г./потвърдено с Решение №359/01.03.2017г. по КНАХД 86/2017г. по описа на Административен съд - Варна/, правната защита на ищцовото дружество е осъществена от адв. Д.С, чиято представителна власт произтича от представените по делото договори за правна защита и съдействие, както и разписки към тях. В този производства е представен изискуемия от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента и разписка, доказваща възмездността на положения от адвоката труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в договор между него и клиента.В случая са сключени два броя договори, в които възнаграждение е определено, отбелязан е начинът на плащането, както и причината - защита по обжалване на цитираното наказателно постановление до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции.
Ето защо правилен е изводът в обжалваното решение за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди.Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на общината, предвид наличието на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, на настъпила имуществена вреда, която е пряк и непосредствен резултат от издаденото НП.
С оглед на изложеното неоснователни са поддържаните с касационната жалба възражения, че претърпените от страна на ответника в настоящото производство имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Възражението, че първоинстанионният съд не е дал право на отговор на ответника не представлява съществено нарушение на процесуалните правила не само поради обстоятелството, че ответникът е организирал адекватно защитата си, представяйки писмени бележки преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, а и поради липсата на разпоредба в АПК, която да повелява, че по делата с правно основание чл. 203 и сл. АПК, съдът следва да даде срок на ответника за депозиране на писмен отговор, както това става по правилата в ГПК. Не е налице и нарушение на закона по отношение на присъдените разноски в размер на 1 000 лева, тъй като същите са съобразени с минималното адвокатско възнаграждение по този вид дела, но са определени по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Именно поради тази причина те не са и в размера, посочен в договорите за правна защита и съдействие.
Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.При разглеждане на делото от административния съд, както вече бе подчертано, не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд, както и в касационната инстанция.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Установява се по делото, че такива са направени от тази страна в размер на 600 лева, платени в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с разписка от 14.06. 2017 г. както и от представения списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №817/11.05.2017г., постановено по административно дело №903/2017г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА О. В, представлявана от кмета, да заплати на „Телекомуникационна компания Варна“ ЕАД, представлявана от Б.А, със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [адрес], сумата от 600(шестотин) лева, представляваща направените разноски по делото. Решението е окончателно.