Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Д. против решение № 6370 от 20.10.2016 година по адм. дело № 198/2016 година на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски.
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалния си представител Т. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - [фирма], чрез процесуалния му представител юрк. Д. М. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че КЕВР е анализирала не само приложените от [фирма] документи и направената обосновка, но е съобразила и данните, с които разполага, като регулаторен орган. В решението са изложени фактически и правни основания за постановяването му.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против решение № Ц-27 от 31.07.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6. С него е определена за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВч при ценообразуващи елементи: Необходими годишни приходи - 20307 хил. лв. и Количества електрическа енергия - 2844860 МВч. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. На първо място се твърди неспазване на установената форма, тъй като решението на КЕВР не съдържа подробна информация на базата на какви факти и обстоятелства обосновава извода си да определи цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВЧ. Посочено е, че жалбоподателят не е бил уведомен за започналото административно производство, както и че КЕВР в нарушение на установените в глава четвърта от Наредба № 1 от 18.03.2013 година административнопроизводствени правила е взела предвид несвоевременно заявените от [фирма] искания за изменение на заявените цени за достъп до електропреносната мрежа. Твърди се, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон, изискващ определените от комисията цени да са недискриминационни; да има равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и недопускане на ограничаване или нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар. Развиват се доводи, че КЕВР с процесното решение установява двойно плащане за една и съща дейност – на координатора на балансиращата група и на [фирма]. На последно място жалбоподателят е посочил, че с решението не се спазват целите, както на ЗЕ, така и на ЗЕВИ за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници.
Въз основа на представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от [фирма] на 31.03.2015 година. В него е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 година до 30.06.2016 година цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5.59 лв/МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп. Тя се основава на осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 година. Компенсация не е постигната и с предходното решение Ц-6 от 13.03.2014 година. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч.; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, поради изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към [фирма] към 31.01.2014 година за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с предходното решение Ц-6/2014 година, като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид със съпоставка с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, [фирма] е внесъл допълнение от 22.05.2015 година. В него към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31.03.2015 година е включил още изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложил е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, начиная от 1.07.2015 година. На тази нова база вече е формирал и нова цена на достъп, възлизаща на 11.66 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. В него е посочено, че заявените от [фирма] изходни параметри не са възприети от Комисията. Според вещото лице няма връзка между ценообразуващите елементи на цената за достъп до електропреносната мрежа на производителите на ел. енергия, утвърдена с решението в оспорваната му част и в частност разходите на [фирма] за осигуряване на допълнителен резерв и задължението на производителите да участват на пазара на балансираща енергия по смисъла на Правилата за търговия с ел. енергия като купуват/продават ел. енергия на балансиращия пазар по цена за недостиг/излишък. Посочено е, че изчислението на частта от извършени разходи, които не са били възстановени от съответстващи приходи правилно са включени в цените на услугите, тъй като разходите следва да бъдат възстановени на [фирма]. По така изложените обстоятелства и писмени доказателства съдът е установил изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Проверил е материалната законосъобразност на акта, като е приел, че цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите при изпълнение на условието по чл. 31, т. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие. На тази база е счел за законосъобразно извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от юли на 2012 до април на 2015 година. Съдът се е обосновал още с разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги. Съобразил е съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а от ДР на ЗЕ и е отчел спецификата при предоставяне на такива от страна на [фирма] на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от задълженията на пазарните участници, които представляват извършените разходи за закупуване на необходим резерв. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на ел. енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта [фирма] да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп, платима от тях. Изцяло е разграничено правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. По всички така изложени съображения е приел обжалваната част на акта на регулаторния орган за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно.
В касационната жалба се твърди на първо място, че с решението не е отговорено на поставените от жалбоподателя въпроси, а е преписвано от други решения по оспорване на същия административен акт. Възражението е неоснователно. В мотивите съдът е извършил контрол за законосъобразност на оспорената част от решението на КЕВР с оглед всички отменителни основания, уредени в нормата на чл. 146 АПК и е изложил съображенията си защо не приема наличие на нито едно от тях. Именно в тази връзка са изследвани въпроси, които не са били повдигнати от жалбоподателя, но които са пряко относими към законосъобразността на акта. В същото време е отговорено и на поставените от него въпроси за дискриминационния характер на цените само по отношение на производителите на вятърна и слънчева електроенергия и нарушаване на правилата на чл. 31, ал. 4 ЗЕВИ.
На второ място се твърди нарушение на административнопроизводствените правила установяващи реда за утвърждаване, определяне и изменение на цените. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата отм. , енергийните предприятия подават заявления до КЕВР за утвърждаване на цените не по-късно от 3 месеца преди изтичането на стария ценови период или влизането в сила на предлаганото изменение на действащи цени и/или тарифни структури. Видно от представената преписка [фирма] е подал заявление на 31.03.2015 г. като е спазил преклузивния срок. С допълнение от 22.05.2015 г. [фирма] изменя предложението си в заявлението за утвърждаване на цени като увеличава поисканата цена за достъп поради необходимостта от поетапно компенсиране на извършени разходи в периода септември 2012 – април 2015 година. В съответствие с изискването на чл. 45 от Наредбата отм. КЕВР е приела доклада на работната група и е насрочила дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад и за представяне на възражения от страна на енергийните предприятия. На проведеното открито заседание комисията е обсъдила доклада със заявителите. В закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявленията. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становището на [фирма]. От материалите по делото се установява, че е спазен предвидения в Наредбата специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е проверка на подаденото от [фирма] заявление и допълнение към него; заявителят е запознат с доклада от проверката, уведомен е и е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада, доклада и проекта на решение са публикувани в интернет-страницата на комисията, проведено е обществено обсъждане на предложения от комисията проект на решение. Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само КЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. Подаването на допълнително заявление не съставлява нарушение на чл. 39, ал. 2 от Наредбата отм. , тъй като тримесечният срок е спазен с подаване на заявлението от 31.03.2015 година. В приложения доклад на работната група изрично е записано, че изложените с допълнителното писмо от 22.05.2015 година факти и обстоятелства не са взети предвид, поради необходимостта от допълнителни документи и обосновки, които [фирма] е следвало да представи като доказателства относно изложените данни. Докладът на специалистите от дирекции „Ценово регулиране, лицензии и пазари” и дирекция „Правна” подпомага комисията при вземането на решение, но не е задължителен за регулаторния орган. КЕВР притежава оперативна самостоятелност да определя цените в областта на енергетиката и не е обвързана с ценовите предложения на съответните дружества, а решава въз основа на обективни критерии. Предвид изложеното съдът приема, че в случая не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение на КЕВР.