Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. М.-Б. срещу решение №35/09.02.2017 г. по адм. д. №581/2016 г. на Административен съд С.З.С обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на община С. З чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 г. на зам. кмета на община С. З, с която на основание чл. 198, ал. 1 ЗУТ е наложена строителна забрана за времето, необходимо за одобряване проект за изменение на ОУП и ПУП на[жк][населено място] по отношение на УПИ [номер] в кв. [номер], УПИ [номер], кв [номер], УПИ [номер] в кв. [номер] и УПИ [номер] в кв. [номер] по плана на [населено място].

С обжалваното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата.

Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са доуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и при наличието на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за което са изложени фактически и правни съображения. Според съда неуведомяването на заинтересованите за започналото административно производство не е съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за охранително по същността си производство с обезпечителен характер, което започва и приключва без участие на лицата, спрямо които се налага обезпечителната мярка. Поради това не е налице и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Развити са и доводи за характера на обжалвания административен...