Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на В. И. К., М. И. К., Д. И. К.-М. и В. Н. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на датата на обявяването решение № 93 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ВКС, ГК, с което след като е отменено решение по гр. д. № 1317/2015 г. на Софийски апелативен съд е решен спора по същество, като е признато за установено по отношение на молителите, че Р. света обител – Р. манастир е собственик на недвижим имот: „Почивна станция „П.-Р. манастир”, застроена върху, 141 кв. м. на два етажа, с разгъната застроена площ от 284 кв. м., ведно с дворното място, в което е построена с площ от 620 кв. м., индивидуализирано със съседи и местонахождение.

С определение № 247 от 02.10.2017 г. молбата за отмяна е преценена за допустима и е допусната за разглеждане по същество.

Ответникът по молбата Р. света обител-Р. манастир намира същата за неоснователна като твърди, че представените писмени доказателства не могат да бъдат определени като новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:

С решението, отмяна на което се иска, е уважен предявеният от Р. света обител – Р. манастир срещу молителите установителен иск за собственост на двуетажна масивна сграда, ползвана за административни нужди, намираща се по пътя [населено място] – Р. манастир, в м. „П.”, която е била част от комплекс сгради, собствени на манастира, обявени за национален музей с ПМС 109 от 1961 г., а с Указ 403 от 11.10.1961 г. Р. манастир и цялото му имущество са били обявени за общонародна собственост. С ПМС № 75 от 29.04.1991 г. е възстановен монашеския статут на манастира и е отменено ПМС 109 от 1961 г. На 17.05.1991 г. в ДВ бр. 39 е обнародван Закон за отмяна на Указ 403/1961 г. за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост, а по-късно изброените в списък обекти на Р. манастир са обявени за паметници на културата на територията на Р. Света обител.

По делото е било установено, че след 1961 г. завзетата като държавна на посоченото по-горе основания паянтова битова сграда, построена на площ от 120 кв. м., заедно с площ от 500 кв. м., незастроен терен около, нея са били предоставени на ДЗС „Р.”, [населено място]. През 1990 г. е вписана в търговския регистър държавна фирма „Т.”, със седалище [населено място], която е била създадена с държавно имущество на прекратеното предприятие Р., гр. Ст. Д.. От представен опис за имуществото на фирмата се установява, че в него се включва и двуетажна сграда в местността „П.”, която е била въведена в експлоатация през 1965 г. През 1992 г. държавното предприятие е било преобразувано в Е., което през 1995 г. е било обявено в несъстоятелност. В процеса на осребряване на имуществото с постановление от 10.04.1996 г. на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ на В. Н. К. е бил възложен недвижим имот, част от масата на несъстоятелност, описан като почивна станция „П.-Р. манастир”, застроена на площ от 141 кв. м., масивна с дървен гредоред, състояща се от приземен етаж и от втори етаж с разгъната застроена площ от 284 кв. м., както и дворно място с обща площ от 620 кв. м.

През 1999 г. с договор за продажба В. Н. К. е продал на останалите молители и ищци по иска М. И. К., В. И. К. и Д. И. К. 2/3 ид. ч. от същия имот.

С решението, отмяна на което се иска, е уважен предявения от Р. света обител – Р. манастир установителен иск, като е прието за установено по отношение на молителите, че спорния имот е бивша собственост на ищеца, която му е възстановена по силата на закона. Към постановяването му имотът е бил включен в капитала на държавна фирма, което не препятства реституцията му. Прието е, че сградата е била бивша собственост на ищеца, отнета с Указ № 403/1961 г. за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост и превръщането му в национален музей. Намерено е също, че в периода след одържавяването ответниците не са установили да са извършени такива преустройства или подобрения на сградата, които да са довели до възникването на нов обект, което да е пречка за реституция, аргументи за което са изведени от ЗВСОНИ. Със събраните доказателства е установено само, че е променено предназначението на сградата, която е идентична с описана под № 65 в протокол-опис № 8 в метох „П.”, което не е пречка за реституцията й. Този извод е изведен след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета техническа експертиза.

В молбата за отмяна се поддържа, че молителите са се снабдили с новооткрити писмени доказателства: 1. удостоверение изх. № 9400-2964 от 28.07.2017 г., издадено от Национален институт за недвижимо културно наследство, в което е удостоверено, че обектът Почивна станция „П.-Р. манастир”, [община] не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство. Този обект попада в границите на охранителна зона „Б” на историческата недвижима културна ценност с категория национално значение и на групова архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „местно значение” – „Комплекс „Метох-П.”, обявен в ДВ бр. 73/1992 г. като групов архитектурно-строителен, художествен исторически паметник на културата с категория „местно значение; 2. Писмо от 26.09.1985 г., изготвено от Българска патриаршия Св. Синод, адресирано до Института за опазване паметниците на културата при министерство на просветата и културата, с което е изпратено проекто-планово задание за изготвяне на идеен градоустройствен план на комплекса „Р. манастир” и околността както и самото планово-задание; 3. титулна страница от научно-техническа документация за обект Метох „П.” – магерница” с инвеститор НМ „Р. манастир”; 4. обяснителна записка, изготвена от архитект С., и ксерокопия на снимков материал от фасада и фрагменти от сграда номерирани с №№ 23157/ 18, 23157/44, 23157/38, 23157/50, 23157/32, 23157/28, 23157/24, 23157/26, 23157/40, 23157/22, 23157/48, 23157/34, 23157/20, 23157/46 и 23157/30, съхранявани в НИНКН; 5. Справка от 31.07.2017 г. за сграда в ПИ 62685.57.6, манастир Р. манастир изготвена от Консултантска агенция [фирма] по възлагане от молителя; 6. ксерокопия от чертежи към проект за реставрация от 1987 г.; 7. копие от протокол-опис № 8 съставен в изпълнение на Указ № 402 на Президиума на Народното събрание от 1961 г. за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост.

Писмените доказателства, описани от №1 до № 7, не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са съставени за нуждите на НИНКН и на ищеца по иска за извършване на реставрационни работи, съхранявани са в института и при полагане на грижа за добре водене на процеса молителите са могли да се снабдят с тях или да иска да бъдат обсъдени от допуснатите технически експертизи. Описаните в т. 4 като обяснителна записка и приложените към тях снимков материал, не съдържат и достатъчно данни за коя сграда от комплекса се отнасят. Представената справка за сграда, по т. 5 е новосъздаден частен документ, поради което не съставлява новооткрито доказателство, което следва да е съществувало по време висящността на спора. Ксерокопията от проект за реставрация (по т. 6) са съставени 1986 г. и се съхраняват в НИНКН и също са били достъпни за страните по делото. Представения протокол № 8, посочен в т. 7, е представен и приет като доказателство по делото по време висящността на спора и е обсъден от съда.

За нуждите на производството по отмяна новооткрити са тези доказателства, които са съществували по време висящността на спора, но по обективни причини страната не е могла да се снабди с тях или да узнае за съществуването им. Представените към молбата за отмяна и описани по-горе в т. т. от 1-6 са съществували при разглеждане на делото, съхранявани са в НИНКН и при проявена процесуална активност са могли да бъдат приобщени към доказателствата по делото. На следващо място новооткритите доказателства трябва да са относими към основния спор. Предвид неговия характер те следва да установяват дали сградата, придобита от ответниците, е идентична с една от съществувалите в комплекса Р. манастир, към датата на обявяването му за общонародна собственост и дали в резултат на извършеното преустройство е възникнал нов обект на правото на собственост, който поради това не подлежи на възстановяване. От представените не се установява за коя сграда от комплекса се отнасят.

Молбата за отмяна по развитите съображения е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на производството по отмяна молителите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата направените от него разноски, които възлизат на 7000.00 лв. и са установени с договор за правна помощ и защита от 24.08.2017 г., който в частта относно плащането на уговореното възнаграждение, има характер на разписка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба на В. И. К., М. И. К., Д. И. К.-М. и В. Н. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на датата на обявяването решение № 93 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.

ОСЪЖДА В. И. К., М. И. К., Д. И. К.-М. и В. Н. К., със съдебен адрес [населено място], ул. Р.” № 85 Б, офис 1, чрез адв. Н. Г. да заплатят на Р. света обител – Р. манастир, със съдебен адрес [населено място], [улица], вътрешна сграда, Адвокатско дружество „Б.-И.” сумата 7000.00 (седем хиляди) лева разноски за производството по отмяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: