№ 314София, 12.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5111 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 2507 от 05.05.2017 г. по в. гр. д. № 813/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено частично решение №3788 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 1542/2012 г. на Разложкия районен съд по предявения от главно встъпилото лице църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“ срещу българската държава, Министерство на културата и Н. Света Митрополия иск по чл. 108 ЗС и този иск е уважен в установителната му част – признато е за установено, че главно встъпилото лице е собственик на основание придобивна давност и § 5, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на Закона за вероизповеданията върху УПИ I-230 от кв. 26 по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него масивна едноетажна сграда – православен храм „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“. В осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС отхвърлителното решение на първата инстанция е потвърдено. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от главния ищец Н. Света Митрополия срещу българската държава и Министерство на културата иск по чл. 108 ЗС за същия имот и производството по този иск е прекратено. Решението е постановено при участието на третото лице помагач Национален исторически музей /Н./. Въззивният съд е приел, че искът на главно встъпилото лице църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“ е процесуално допустим. Правосубектността на това лице произтича...