ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3954

Гр. София, 26.08.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№831 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Й., чрез процесуалния си представител адвокат З. П., срещу решение № 465 от 07.12.2023г. по в. гр. д.№698/2023г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение №1023/30.06.2023г. постановено по гр. д. №5622/2022г. по описа на РРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на О. И. че Д. С. Й. е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община И., [улица] вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на Д. С. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на О. И. че е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община И., [улица], като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, но не са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. И. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК от Д. С. Й. срещу О. И. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община И., [улица].

По делото е било установено от фактическа страна, че през 1947г. М. М. К. е получил дворно място от 630 кв. м., парцел ***в кв.***, [населено място]- за 5040 лева, а Н. Н. – парцел ***в кв.***от 560 кв. м. -за 4480 лева.С дворните места лицата М. К. и Н. Н. били одворени през 1947г. с държавни дворни места от ТПС комисия в [населено място].

През 1956г. М. К. сключил с Й. Г. предварителен договор за покупко-продажба за дворното място.

Представено е решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС, с което е обявен за окончателен предварителен писмен договор от 23.05.1956г., по силата на който бившия жител на [населено място] М. К. прехвърлил на Й. Х. Г. собствения си недвижим имот : дворно място от 630 кв. м., което по плана на [населено място] образува парцел *** в кв.***, при посочени съседи.

С нотариален акт №64, том І, дело №171/30.01.1976г. по описа на нотариус при РРС, Й. Х. Г. и съпругата му Н. И. Г. са признати за собственици в условията на съпружеска имуществена общност, на дворно място в [населено място], с площ 630 кв. м., което по плана на селото образува парцел ***.

С нотариален акт №84, том І, рег.№814, дело №71/03.04.2000г. по описа на нотариус с рег.№219, С. Й. Х. закупил общо 5/6 идеални части от дворно място в [населено място]- цялото с площ 630 кв. м., което по регулационния план на селото образува парцел *** в квартал №***, заедно с построената върху това място жилищна сграда, от Н. Г. и Х. Х..

На основание докладна записка и писмо до Областен управител на област Русе с искане държавни имоти, сред които и процесния да бъдат деактувани и на основание §42 от ЗИД на ЗОС да преминат в собственост на О. И. на 16.04.2002г. Областен управител на област Русе издал Заповед №419 за отписване имотите от актовите книги за държавна собственост.Въз основа тази заповед е издаден АОС№569/22.05.2002г., с който УПИ *** в кв.***по ПУП на [населено място] е актуван като общинска собственост.

С молба вх.№И-5772/19.09.2007г. С. Й. Х. представил на О. И. документи, удостоверяващи правото му на собственост върху имота /цитираните по-горе: решение №377/06.11.1975г. на РРС и нот. актове №64 и 84/ и поискал същият да бъде отписан от главния регистър за общинска собственост.С. З. №РД-09-309/17.10.2007г. Общината отказала да отпише имота от актовите книги.

С нотариален акт №71, т.I, рег.№511, дело №72 от 2019г. на нотариус К.К., С. Й. Х. и С. Х. Х. продали на Д. С. Й. собствения си недвижим имот, а именно УПИ ***, в кв.***, с площ от 630кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, като продавачите си запазили пожизнено вещното право на ползване.

С молба до кмета от 15.06.2020г. ищцата поискала от О. И. да закупи имота.Общински съвет Иваново, взел Решение №158/20.08.2020г., с което дал съгласие имотът да бъде продаден и определил продажна цена в размер на 8330 лева.С. З. №РД-09-568/09.09.2020г. ищцата е определена за купувач на имота, след заплащане на продажната цена и сключване договор за покупко – продажба. Заповедта е изпратена по пощата до ищцата, но пратката се е върнала като непотърсена.

С Акт №1981/23.07.2020г. е извършена поправка на АОС №569/22.05.2002г.Изменени са: правното основание ; площта на имота; границите.В графа „Забележки“ е отразено, че в имота има изградена едноетажна жилищна страда със застроена площ 28 кв. м., собственост на Д. С. Й..

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г. на Общинска комисия за трудова поземлена собственост с процесния имот е одворен М. М. К..Одворяването е станало по реда на чл.49 ЗТПС /отм.ДВ бр.90/53г./, според който раздаването и изплащането на стопанските дворове става по реда на оземляването.Според чл.42 ЗТПС /отм./, оземлените в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите, а макар и да са ги изплатили предсрочно, те не могат да отчуждават земите, с които са оземлени, както и собствените такива или да ги обременяват с тежести, освен пред БЗК банка.Според чл.119 ЗТПС /отм./, когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща във фонда.Придобиването на правото на собственост по ЗТПС/отм./ е резултат на сложен фактически състав, който включва владение и ползване през период от 20 години и заплащане цената на земята.Предвид тази законова уредба, одвореният М. К. не е имал право да отчуждава дворното място до 22.10.1967г.Ето защо и имота е одържавен на основание чл.41, 42 и 119 ЗТПС и е съставен АДС №26/06.09.1965г.За построената в имота сграда е признато право на строеж с удостоверение № 726/13.04.1981г.С договор рег. №1345/23.05.1956г., преди изтичане на 20 годишния срок, М. К. продал на Й. Г. процесното дворно място, ведно с построената в него сграда, а с решение №377/6.11.1975г. по гр. д.№2621/1975г. по описа на РРС, този предварителен договор бил обявен за окончателен по иск на купувача срещу наследниците на продавача.Преди постановяване на съдебното решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, по молбата на Н. Г. до министъра на финансите за отписване на закупения от нея имот от М. М. като държавни, е постановен отказ /писмо л.87/.На основание съдебното решение Й. Г. и съпругата му Н. Г. са признати за собственици на имота в имуществена общност с нотариален акт №64 от 30.01.1976г.Постановеното съдебно решение по гр. д.№2621/1975г. няма вещно прехвърлително действие, тъй като продавачът М. М. К. не е бил собственик на имота, не е имал и право да го отчуждава 20 години от одворяването. Тъй като имотът не е бил собственост на праводателя им, а е бил държавен, не е постигнат целения правен ефект-прехвърляне правото на собственост.Последващите сделки с имота също не прехвърлят на приобретателите правото на собственост.

Впоследствие за имота е издаден АОС №569 от 22.05.2002г. на основание заповед №419/16.04.2002г. на Областен управител и § 42 ПЗР на ЗОС, поправен с акт №1981/23.07.2020г. за поправка на АЧОС №569/22.05.2002г.Праводателят на ищцата е искал имотът да бъде отписан от актовите книги, на основание цитираното съдебно решение и нотариални актове, с твърдение, че е собственик на терена /л.79/, издадена е заповед №РД-09-309/17.10.2007г. на Кмета на О. И. с която е отказано исканото отписване, тъй като имотът е общинска собственост. Заповедта е връчена на С. Й. Х. на 17.10.2007г.От представените по делото молби /л.77, 73/ е установено, че ищцата, като пълномощник на своя баща С. Х. и впоследствие в лично качество е искала от Общината да закупи процесния парцел, следователно, както тя, така и праводателят и са били наясно, че са собственици само на изградената в него постройка.Процедурата по продажба на имота е проведена, ищцата е обявена за купувач със заповед №РД-09-568/09.09.2020г., но тя не е внесла продажната цена.

Поради изложените съображения въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на процесното дворно място, поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.

От съдържанието на изложението на касационните основания се установява, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Това е формално основание обжалваното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Съгласно практиката на ВКС пред очевидна неправилност сме изправени в случаите, когато съдът е приложил несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно, тъй като е явно необоснован извода на въззивния съд, че предварителният договор за покупко-продажба няма само облигаторно действие, а съставлява действие на разпореждане.В мотивите си въззивният съд е приел, че придобиването на правото на собственост по ЗТПС/отм./ е резултат на сложен фактически състав, който включва владение и ползване през период от 20 години и заплащане цената на земята.Оземлените по този закон лица са нямали право да се разпореждат със земите, с които са оземлени или да ги обременяват с тежести, освен пред БЗК банка.В конкретния случай оземленото лице М. К. не е имал право да отчуждава дворното място до 22.10.1967г., но въпреки това с предварителен договор рег.№1345/23.05.1956г., преди изтичане на 20 годишния срок, е продал на Й. Г. процесното дворно място, ведно с построената в него сграда.Впоследствие с решение №377/6.11.1975г. по гр. д.№2621/1975г. по описа на РРС, този предварителен договор бил обявен за окончателен по иск на купувача срещу наследниците на продавача.

От изложеното следва, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465 от 07.12.2023г. по в. гр. д.№698/2023г. на Русенския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора Д. С. Й. в седмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв., като при неизпълнение жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: