ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3979
Гр.София, 30.08.2024г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№847/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика“ – д-р М. К. ООД, чрез пълномощника му адвокат И. Ш., против решение №211 от 07.11.2023г., постановено по в. гр. д.№328/2023г. на Апелативен съд – гр.В. Т. с което е потвърдено решение № 71/19.04.2023г., постановено по гр. д.№315/2022г. на Окръжен съд – гр.Габрово, с което „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика“ – д-р М. К. ООД, ЕИК104076078, на основание чл.49 ЗЗД и М. С. Г. , [ЕГН], на основание чл.45 ЗЗД, са осъдени да заплатят солидарно на И. С. В., [ЕГН] следните суми : 2297.70лв. - обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи за лечение, претърпени от непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата ; 22 155.47лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между дължимото на ищцата трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност за дните, през които е ползвала отпуск по болест за времето от 04.08.2020г. до 26.05.2022г. , претърпени вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата ; 35 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата част в размер над 35 000лв. до размер на 50 000лв./въззивното решение е влязло в законна сила по отношение на ответницата М. С. Г., както и в частта, в която иска на И. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 35 000лв./.
В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди бъдат отхвърлени като неоснователни.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/Какъв е предметния обхват на извършената от въззивния съд проверка на събраните по делото доказателства.Длъжен ли е съдът при възприемане или изключване на определена вероятност за настъпване на определени последици, да съобрази конкретното, свързано с установен по делото факт, обяснение, а не абстрактно – теоретичното възприемане на вероятността.
Изводите на въззивния съд са в противоречие със следните решения на тричленни състави на ВКС : решение №264/2014/12.02.2015г. по гр. д.№6457/2013г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №59/24.04.2020г. по гр. д.№3624/2019г. на ВКС, ІVг. о.
2/Длъжен ли е въззивният съд когато се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, като основание за отговорност по чл.49 от ЗЗД, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря, съотв. дали те са били съобразени с утвърдените медицински изисквания.
Обжалваното въззивно решение не съответства на следната практика на ВКС : решение №245/26.01.2021г. по гр. д.№4597/2019г. на ВКС, ІV г. о. , решение №130/13.11.2018г. по гр. д.№4807/2017г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №163/03.02.2021г. по гр. д.№123/2020г. на ВКС, ІІІ г. о.
3/Длъжен ли е при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да съобрази установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, принцип за справедливост.
Решението е постановено в противоречие с решение №2/27.02.2018г. на ВКС по гр. д.№2303/2017г. на ВКС, ІІІ г. о.
4/Противоправно ли е поведение, което е осъществено при пълно изпълнение и спазване на медицинския стандарт, и ако поведение в изпълнение на стандарта е противоправно, то в какво се състои противоправността и съдържа ли в този случай елемент на вина.
В изложението се навежда довод, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по този въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Иска В. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане от процесуалния й представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за настоящата инстанция.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу първия ответник и с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу втория ответник, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за причиняване на имуществени и неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служител на ответното дружество, изразяващо се в немарливо изпълнение на медицинските му задължения – при и по повод на извършване на възложената му от ответното търговско дружество законоустановена професионална дейност, като се претендира солидарното им осъждане.
Прието е от фактическа страна, че на 04.06.2020 г. в сградата на Районен съд – Елена, във връзка с направено изследване чрез бърз тест за СОVID-19, дарен от „Булфарма“, на ищцата е взета кръв от вена от вътрешната страна на лакътя на дясната ръка.Манипулацията е извършена от лаборант М. С. Г./втория ответник/, която в този момент е била в трудово правоотношение със СМДЛ „Медика - д-р М. К. ООД, гр. В. Т. първия ответник/.По време на манипулацията ищцата усетила остра болка, а в последствие, макар да изпълнила всички указания на лаборантката, в края на работния ден се оплакала, че ръката й изтръпва и има синина в сгъвката на лакътя, като видимо си личало синина и подутина в наситено синьо/св. Х., св. С., св. В./.Образувалият се хематом препятствал ищцата да изпълнява пълноценно трудовите си задължения като съдия, което наложило в посочените в исковата молба периоди да ползва отпуск, поради временна нетрудоспособност и платен годишен отпуск.Това продължило до 26.05.2022г./близо 2 години/.През този период ищцата изпитвала и непрекъсната болка/в лакътя на дясната ръка, ирадираща към рамото и китката/, свързана с двигателни нарушения, непрекъснато изтръпване на пръстите и психическо напрежение.Освен това не можела да изпълнява пълноценно и домакинските си задължения, била в невъзможност и да шофира, което налагало нейни близки и роднини да й оказват съдействие.Преди това не е имала здравословни проблеми и водела динамичен живот/св. С., св. С., св. В./.Била отчаяна, липсвал стимул, страхувала се, че ще си загуби работата си/св. С., св. В./.Предизвиканото състояние на ищцата наложило консултацията с множество медицински специалисти (д-р Н. Б. /личен лекар/, д-р Т./хирург/, д-р И. И. /невролог в МОБАЛ „Св. И. Р. , гр. Г. О. , проф. Кинов/ортопед/, д-р Д. Ц. невролог във ВМА/, д-р М. /невролог/, д-р Н. /невролог/, д-р Г., д-р М. М. от МЦ „Н. И. П.“, доц. Симеонов – хирург в УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Б., д-р В., д-р С., д-р Б. Х. които давали различни диагнози, но в крайна сметка на 11.06.2022 г. й е била направена операция на медианен и улнарен нерв, извършена от проф. д-р М. К. /епикриза от УМБАЛ „Софиямед“ АД/, едва след която симптомите на изтръпване на пръстите на ръката се нормализирали. Непосредствено след операцията обаче ищцата изпитвала силни болки, а около мястото на операцията имало големи отоци, които й пречели да извършва елементарни движения, освен това я притеснявал и белегът на ръката и този физическият проблем довел до тежки емоционални последствия/св. С., св. В./.
Не е спорно между страните и обстоятелството, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода 04.08.2020 г. – 26.05.2022г./датата на предявяване на иска/ разликата между дължимото на ищцата трудово възнаграждение и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност е 22 155.47лв.
От заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че няма медицински стандарт, който да описва точни правила за вземане на венозна кръв, като за специалисти, завършили здравен колеж със специалност „медицински лаборант“ се смята, че е достатъчно условие да могат и да знаят как се взема венозна кръв, и че квалификацията на медицинската лаборантка М. Г. позволява да извършва такава.Вещите лица дават заключение, че в случая няма пропуски и недостатъци в извършената процедура.Дадено е заключение от вещите лица, че възможните усложнения са : поява на хематом на мястото на убождането, поради недостатъчно притискане на мястото на пункцията; пробождане на артериален съд, като в тези случаи хематомът е значително по-малък, поради това, че артериите имат мускулатура; може да бъде прободен периферен нерв, който да даде усещане за моментна силна болка и последваща недълго продължаваща невропатна болка.Възможно било също да бъде прободена кубиталната артерия или срединния нерв.Вещите лица дават заключение, че венозен съд със сигурност е засегнат, защото той е търсеният, за да бъде извършена венепункцията и осъществено вземането на кръв.Заключават, че от образувалия се хематом, може да бъде засегнат по-остро срединния нерв/медианния нерв/, като улнарният нерв може да се засегне вторично, но от хроничен вече хематом, разлял се в кубиталния канал.Дават заключение, че до 14.08.2020г., когато била проведена първата ЕМГ от д-р И. И. - невролог в МОБАЛ „Св. И. Р. , гр. Г. О. нямало данни за периферни и преднокоренчеви увреди на нервус медианус и нервус улнарис декстра и за първи път е установено увреждане на 09.09.2020 г. от д-р Д. Ц. - невролог към ВМА - София, като в извършената от нея ЕМГ се регистрира намаляване на амплитудата на сетивните отговори на нервус медианус, нервус улнарис декстра.Вещите лица дават заключение, че уврежданията при ищцата могат да са причинени от последвалия хематом след венепункцията, като правят извод, че периферните нервни увреждания на нервус медианус и нервус улнарис, не може да се твърди, че са директно вследствие от вземането на венозна кръв от ищцата, тъй като първите медицински доказателства за увреда на двата нерва са от 09.09.2020г., което е месеци след вземането на кръвта.Съгласно заключението на експертизата към момента на извършения от вещите лица преглед на ищцата, констатациите са, че е напълно излекувана, без сериозни болкови оплаквания в дясната лакътна става, която е раздвижена в почти пълен обем/има остатъчен екстензионен дефицит от 15 градуса, което е в рамките на функционалността/.Също така липсвала неврологична симптоматика и чувствителността на 4-тия и 5-тия пръст на дясна ръка било напълно възстановена, а силовият захват е в норма.Не е спорно между страните и от даденото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че при всички случаи, работата с клавиатура, писане на ръка, шофиране, при ищцата са били силно затруднени и тя не е можела да ги изпълнява без болка и усилия.Не е спорно също, което се установява и от заключението на вещите лица, че претендираните от ищцата разходи от 2 297.70 лв., са направени за лечението на заболяването.Като заключение, вещите лица дават становище, че не може да се намери пряка връзка между извършената венозна манипулация на 04.06.2020г. и последвалите страдания на ищцата, като заявяват че медицинските изследвания сочат и на начални дегенеративни изменения на междупрешленните дискове, поради което не могат да отрекат, че оплакванията на ищцата не са се дължали и на тези промени.В заключението е посочено, че е възможно хематомът да е провокирал периферната проява, а заболяването да се е развило вследствие на описаните промени в шийните прешлени. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че при ищцата е констатирана компресия /притискане/ на лакътните нерви, като хематомът да е причинил притискане на оперираните нерви, като се приема това за по-малко вероятно за улнарния нерв.Заявяват, че в медицинската документация имало неточности относно диагнозата, като за правилна следвало да се счита „компресия на лакътен нерв“.Отделно от това в с. з. вещите лица заявяват, че за предполагаемата шийна патология, не е извършвано изследване с ЯМР, което би го доказало, а съжденията им са само предположения.Т.е. не могат да изразят категорично становище, че периферният синдром от увредата на двата нерва, които са оперирани, се дължи на проблеми в шийния отдел.От друга страна твърдят и, че констатираният хематом, вследствие на венопункцията не може да бъде изключен като причина за компресията.Заявяват, че симптоматиката при ищцата отговаря на периферно притискане на медианния/срединен/ и улнарния/лакътен/ нерв, но не могат да се ангажират с категорично становище от вещите лица каква е причината затова – дали е от хематома или от проблем в шията.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки : 1/деяние /действие или бездействие/ ; 2/противоправност/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/ ; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената/неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия патримонуим, телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест/ ; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени /неимуществени вреди ; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Основните спорни между страните въпроси са дали лаборантът – служител на ответника, правилно и при спазване на медицинските нормативни правила е извършил манипулацията вземане на венозна кръв от ищцата ; каква е причината за появата на хематом на ръката на ищцата на мястото, където е извършена манипулацията по вземане на кръв от вената, както и налице ли е причинна връзка извършената венозна манипулация и претендираните от ищцата увреждания.
Въззивният съд е приел, че когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност/медицински деликт/, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност.Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.Ето защо, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.Освен това, по иска по чл. 49 от ЗЗД следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници, които осъществяват работа в интерес на възложителя, е настъпил вредоносния резултат.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.Относима към действията на ответниците е Наредба № 1/08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, по-конкретно чл. 9, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, б. „в“ от същата, съобразно който медицинският лаборант може самостоятелно или по назначение от лекар да извършва манипулациите венозна пункция и вземане на кръв.С Наредба № 1/31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването е утвърден медицински стандарт „Клинична лаборатория“, с чл. 9.4.2. от който е вменено задължение на медицинския лаборант да познава и спазва правилата за вземане на венозна и капилярна кръв по съответна стандартна работна процедура.Самата процедура не е описана в документа, предвид на което следва да бъдат съобразени стандартните изисквания, относими към въпросната медицинска дейност на лаборанта.Не е налице утвърден стандарт за извършване на венопункция за изследване на кръв, но такъв стандарт е утвърден за извършването на венопункция при даряване на кръв, в Наредба № 9/25.04.2006 г., в разпоредбата на Раздел 4, чл. 2, от която е предвидена процедурата по вземане на кръв от донор – чл. 2.2 предвижда кръвта да се взема от медицинска сестра, в съответствие със стандартната оперативна процедура, с определена последователност.
Прието е, че заключението на КСМЕ, в частта му за начина на извършване на процесната медицинска манипулация – венепункция за вземане на кръв, а именно, че същата е извършена нормално е необосновано, като в тази си част заключението на КСМЕ е хипотетично и посочва единствено алгоритъма за вземане на венозна кръв, и това е така, доколкото вещите лица нямат непосредствени наблюдения от извършването на манипулацията в конкретния случай.Напротив именно преките свидетели/св. Ц. Х. и св. Й. С./ на оспорваната медицинска манипулация твърдят, че ищцата е получила остра болка от пробождането, че в последствие се е появила синина /хематом/ и изтръпване на пръстите.Освен липсата на непосредствени впечатления, специфичността на медицинската манипулация - венепункция за вземане на кръв, която е трудно да се установи документално в медицинските записвания, води до необоснованост на заключението на вещите лица за липса на причинна връзка между извършената манипулация и последвалите претърпени от ищцата увреждания, както и за претърпените болки и страдания.Наличието на причинна връзка в случая се установява от гласните доказателствени средства – показанията на св. Ц. Х. и св. Й. С., които имат преки наблюдения от извършената медицинска манипулация и последвалите от нея усложнения. КСМЕ дава заключение, че вероятните причини за уврежданията на ищцата са основно две – медицинската манипулация за вземане на кръв и последвалите хематом и „компресия на лакътни нерви“ или предполагаемата шийна патология.Въззивната инстанция е изключила посочената от вещите лица втора причина за увредата – предполагаема шийна патология, тъй като не са установени данни или медицинска документация ищцата да е страдала от шипове. Тази възможна причина, посочена от вещите лица за последвалите увреждания на ищцата не се установява от приетите доказателства по делото.Това е така, тъй като вещото лице Георгиев заявява, че заключението му е само едно предположение, като от наличната медицинска документация не може да се твърди с категоричност такова увреждане, а освен това от останалите по делото доказателства не се установява преди процесната венепункция ищцата да е имала оплаквания от болки и изтръпване на дясната ръка.Напротив от свидетелските показания и приетата медицинска документация се установява, че такива оплаквания са се появили след извършената от ответницата манипулация и не се установява да са отшумели до оперативното лечение.Оплаквания в шийната област не се установяват и в последствие.Отчетено е обстоятелството, че след извършеното оперативно лечение на двата нерва, при които е установена компресия, е настъпило подобрение при ищцата, като е изчезнало изтръпването на ръката.Изложена е и аргументация, че не са налице доказателства, че възможна причина за периферните нервни увреждания на двата нерва, могат да бъдат и описаните в рентгенографията промени на начални дегенеративни изменения на междупрешленните дискове.Няма доказателства и преди процесната венепункция ищцата да е имала оплаквания от болки и изтръпване на дясната ръка.Тъй като няма доказана друга причина за получаването на оток и кръвонасядане и последвалата „компресия на лакътни нерви“, въззивният съд е приел, че причината за получаването на уврежданията е в поведението на служителя на ответника, която, макар да е спазила медицинския стандарт за провеждане на процедурата, е причинила увреждането на ищцата.
Приета е за необоснована констатацията на вещите лица за липса на причинна връзка между венепункцията и настъпилите увреждания, тъй като е изминал период от няколко месеца от вземането на кръв и първите медицински доказателства за увредата на двата нерва при ищцата. Установено е, че още в същия ден ищцата е потърсила управителя на първия ответник - СМДЛ „Медика - д-р М. К. който е уведомил д-р Т. /хирург/ с молба да прегледа ищцата.Впоследствие до извършване на ЕМГ на 09.09.2020 г. от д-р Д. Ц. - невролог към ВМА - София, която регистрира намаляване на амплитудата на сетивните отговори на нервус медианус, нервус улнарис декстра, на ищцата е извършено ЕМГ от д-р И. И. - невролог в МОБАЛ „Св. И. Р. , гр. Г. О. Не се установява в този период оплакванията на ищцата да са отминали/св. С. и св. В./. Напротив установява се, че те са именно на дясната ръката, където е извършена венепункцията, от която се е образувал хематом, от който са засегнати двата нерва - медианен и улнарен, като не е доказана друга причина за това.Това води до извода, че уврежданията на ищцата е нямало да настъпят, ако не е била извършена манипулацията от ответницата.
Установено е, че по делото няма данни, които да дават основание да се приеме, че неспазването от ищцата на дадени указания от лаборантката са станали причина за появата на хематома.Св. Х. установява, че ищцата е изпълнила указанията на лаборантката, притискала е мястото на ръката, където е убождането, след поставянето на памука, което не е опровергано.
С оглед изложеното, съдът е приел, че първият ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност/по чл. 49 от ЗЗД/, а вторият ответник отговорността за собствените си действия, като причинител на увреждането/по чл. 45 от ЗЗД/, поради което исковете са доказани по основание.Отговорността между двамата ответница е солидарна.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, като следва да съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че към датата на увреждането ищцата е била на 46г., в работоспособна и активна възраст; изключително дългият период за възстановяване/повече от 2 години/ с оглед претърпените увреждания ; наложилият се болничен престой с оглед оперативната намеса ; многократната необходимост от посещение и преглед при различни медицински специалисти ; наложилото се е приемането на болкоуспокояващи препарати ; невъзможността в дълъг период от време да се ползва от дясната си ръка, която е била водеща за нея ; невъзможността да изпълнява пълноценно служебните си задължения, които са свързани с работа с клавиатура и писане на ръка ; затруднението при извършване на домакинските задължения и наложилата се помощ от възрастната й майка; невъзможността да шофира; обичайните болки и страдания, както негативни психични изживявания.В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, посочени по-горе е в размер на 35 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за ищцата И. С. В..
По отношение на претендираните имуществени вреди се установи от представените по делото писмени доказателства и заключението на КСМЕ, че извършените във връзка с лечението си ищцата е извършила разходи в размер на сумата от 2 297.70лв., които следва да бъдат репарирани от ответниците, в условия на солидарност.
Не е спорно, а и от заключението на СИЕ се установява, че се разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото на ищцата трудово възнаграждение за исковия период от 04.08.2020 г. до 26.05.2022 г. е в размер на 22 155.47 лв., които също следва да бъдат възстановени, като за тези суми ответниците бъдат осъдени при условията на солидарност.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В цитираното в изложението решение №264/2014/12.02.2015г. по гр. д.№6457/2013г. на ВКС е прието, че като степен за възможността едно събитие да настъпи, или да е настъпило, вероятността се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт.За възприемането или изключването на определена вероятност е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно - теоретичното възприемане на вероятността.Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с цитираното решение, тъй като извода за наличието на причинна връзка между поведението на лаборанта и полученото от ищцата увреждане се основа на събраните по делото доказателства, а не на абстрактната възможност да бъде получено. Съобразено е следното : от показанията на св. Ц. Х. и св. Й. С., които се преки очевидци на извършената от лаборанта медицинска манипулация се установява, че непосредствено след това ищцата е получила остра болка от пробождането, появила се е синина и е усетила изтръпване на пръстите ; заключението по СМЕ, от което се установява, че уврежданията на ищцата могат да бъдат причинени от последвалия хематом след извършената венепункция ; липсата на каквито и да е оплаквания от пострадалата преди манипулацията, които са свързани с болки и изтръпвания в областта на дясната ръка ; извършване на ЕМГ на 09.09.2020 г. от д-р Д. Ц. - невролог към ВМА - София, която е регистрирала намаляване на амплитудата на сетивните отговори на нервус медианус, нервус улнарис декстра, изследване което е извършено три месеца след процесната манипулация ; липсата на обективни данни, от които в конкретния случай може да се приеме, че увредата е провокирана от настъпили артрозни изменения в шийния отдел на лицето.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос.В посочените решения на състави на ВКС се приема, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя : какви действия са били предприети или не са били извършени от лицето на което е възложена извършването на работата ; отговарят ли те на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания.Въззивният съд е приел, че по принцип медицинския лаборант може самостоятелно да извършва манипулациите венозна пункция и вземане на кръв.Тази дейност е предмет на регулиране с два медицински стандарта „Клинична лаборатория“ и „Трансфузионна хематология“, последната от която предвижда, че венепункцията се извършва в съответствие със стандартната оперативна процедура, с определена последователност.Формиран е извод за извършване на манипулацията в отклонение на тези стандарти.
Изводите на въззивния съд не са формирани при противоречие с посоченото решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о., ГК.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел всички обстоятелства, които имат значение за това : възраст на пострадалото лице ; продължителност на лечебния и възстановителен период ; естеството на проведеното лечение /консервативно или оперативно/ ; интензитет на търпените болки и страдания ; затруднения при обслужване на ежедневни нужди ; момент на настъпване на деликта.На основание чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в тази част, който е отчел почти пълното възстановяване на пострадалата/с изключение на остатъчен дефицит от 15 градуса при сгъване на ръката/, което е съобразено при определяне размера на обезщетението – искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 35 000лв.
Не следва да се допуска касационно обжалване по последния поставен въпрос, който според касатора е относим към изводите на въззивния съд, тъй като по него има формирана съдебна практика на ВКС. С решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о. и решение № 60289 от 4.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 131/2021 г., III г. о., които се споделят от настоящия състав, е прието, че когато поведението на лекаря е в отклонение на изискванията на утвърден медицински стандарт, то се определя като противоправно, което е основание за ангажиране на отговорността му.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗЗД, тъй като представлява доверителя си безплатно.
Предвид горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №211 от 07.11.2023г., постановено по в. гр. д.№328/2023г. на Апелативен съд – гр.В. Т.
ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика“ – д-р М. К. ООД, ЕИК104076078 да заплати на адв.В. И. К. от АК – гр.В.Търново сумата от 7 260.95лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗЗД за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.