Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против Решение № 566/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 219/2017 г., по описа на Адчминистративен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед № 006/10.01.2017 г., на директора на ОБДХ Пловдив, с която на основание чл. 51, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закон за храните е наредено унищожаване на храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност, подробно описани в заповедта. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма], срещу Заповед № 006/10.01.2017 г., на директора на ОБДХ Пловдив, с която на основание чл. 51, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закон за храните е наредено унищожаване на храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност, подробно описани в заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че в обект Ресторант "[наименование]" в [населено място], собственост на дружеството жалбоподател, се съхраняват храни от неживотински произход, с изтекъл срок на годност, поради което са налице предпоставките за издаване на оспорения административен акт. Изложени са съображения, че представеното писмо от производителя не е сертификат за удължаване срока на годност на продуктита, а становище, че срокът на годност "може" да бъде удължен. Решението е правилно.

Правилно АС - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу заповед на директора на ОДБХ за унищожаване на негодна за консумация храна. При извършена на 04.01.2017 г. проверка в ресторант „[наименование]“ в [населено място] са установени 3 броя кашона със замразени картофи, със срок на годност, посочен върху опаковката - 11/2016 г., съгласно пар. 1, т. 34 от ДР на Закон за храните, храна с изтекъл срок на трайност е негодна за консумация от човека. Правилно е посочено правното основание на оспорената заповед - чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ.

П. Аивният съд не се е съобразил с представеното писмо, в което е посочено, че при правилно съхранение срокът на годност може да се удължи до м. май 2017 г. Не е ясно по какъв повод е това писмо, подписано е от технически мениджър - клиенти, ресторанти за бързо хранене и не установява друг срок на годност на процесната стока, различен от посочения на опаковката.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 566/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 219/2017 г., по описа на Адчминистративен съд Пловдив.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[ж. к.], [улица], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция по безорасност на храните гр. П., направените по делото разноски за настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева. Решението е окончателно.