Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. Г. от [населено място], чрез адв. В. С., против заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи в частта й по т. 2, с която, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие с доводи за незаконосъобразност. Твърди, че административният акт не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в него не са изложени фактическите и правни основания, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя и не са налице основанията за отстраняване от длъжност. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски по делото.

Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт.

Върховният административен съд, пето отделение, за да приеме жалбата за допустима взе предвид следното:

Жалбата е срещу заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи в частта, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Н. Г. Г. е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР / изм. ДВ бр. 14 от 2015 г./ заповедта за временно отстраняване подлежи на обжалване по реда на АПК. По аргумент от чл. 120 от Конституцията на Р. Б, гражданите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Заповедта за временно отстраняване подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването й. В случая заповедта е съобщена...