ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4556

гр. София, 11 октомври 2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 867/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 29558 от 04.12.2023 г., подадена от К. Т. П. срещу решение № 1289 от 05.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2023 г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които след отмяна на решение № 574 от 22.02.2023 г. по гр. д № 9545/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне иска на Л. П. за възстановяване запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. чрез намаляване извършеното от нея завещателно разпореждане в полза на К. П. и за отхвърляне иска за делба на процесния имот, е постановено намаляване на завещателно разпореждане на Н. Г. в полза на К. П. и възстановяване на запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. до размер 7496.15/59969.25 и е допусната делба на апартамент с идентификатор № ***** по КККР на [населено място] при квоти 7496.15/59969.25 ид. ч. за Л. Т. П. и 52473.10/59969.25 ид. ч. за К. Т. П.. Решението се обжалва и в частта, с която К. П. е осъден да заплаща на Л. П. по 50,40 лева месечно на основание чл.344, ал.2 ГПК.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. Сочи, че в нарушение на материалния закон е приета наследимост на правото на възстановяване запазена част от наследство; намалението на процесното завещателно разпореждане е извършено за 1/8 идеална част от 1/2 от процесния апартамент, а делбата е допусната при квота за ищеца 1/8 част от целия апартамент в противоречие с научните правила.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно – съдът възстановил 1/8 идеална част от половината апартамент и допуснал делба на целия апартамент при квота за ищеца 1/8 идеална част, което не отговаря на възстановената му 1/16 част от целия апартамент. На очевидна неправилност касаторът се позовава и поради липсата на достатъчна индивидуализация на имота, както и липсата на мотиви при определяне на обезщетение за ползване на делбения имот.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Л. П. изразява чрез адв.П. Х. становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. В частта, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по чл.344, ал.2 ГПК касационната жалба има характер на частна жалба (чл.344, ал.3 ГПК). Доколкото липсва указание на съда за различния срок за обжалваемост на решението в посочената част, следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок и подлежи на разглеждане.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Т. П. срещу К. Т. П. за възстановяване запазената част на Л. Т. П. като наследник на Т. П. Г. от наследството на Н. К. Г. и е постановил намаляване на извършеното със саморъчно завещание от 14.04.2009 г. от Н. К. Г. в полза на К. Т. П. разпореждане с 1/2 идеална част от апартамент в [населено място] със 7496.15/59969.25 идеални части като с толкова идеални части е възстановил запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. по иска на Л. П.. В частта, с която са отхвърлени исковете на Л. П. за възстановяване запазената му част от наследството на Т. Г. и Н. Г. решението на районния съд е потвърдено. То е отменено и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на процесния апартамент и делбата е допусната при квоти 7496.15/59969.25 идеални части за Л. П. и 52473.10/59969.25 идеални части за К. Т. П..

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 14.04.2009 г. всеки от двамата съпрузи е завещал на сина им К. П. своята част от притежавания в режим на СИО апартамент в [населено място]. След смъртта на Н. Г. тя оставила наследници съпруг Т. Г. и низходящи Л. П. и К. П.. Т. Г., починал след нея, е наследен от същите низходящи, които са страни по настоящото дело.

Прието е, че към датата на смъртта на Н. Г. тя не е притежавала друго свободно имущество освен частта от придобития в СИО апартамент. С извършване на завещанието от нея в полза на К. П. е накърнена запазената част на съпруга й Т. Г., който като преживял съпруг, наследяващ с двама низходящи, има запазена част в размер 1/4 от наследството на съпругата си. Прието е, че като наследник по закон на Т. Г. синът му Л. П. има право да получи половината от посочената запазена част на своя баща от наследството на Н. Г.. След като съставил наследствената маса на притежаваното от Н. Г. имущество към момента на смъртта й, остойностено за сумата 59969,25 лева, и изчислил размера на запазената част на Т. Г. на 14992,31 лева (1/4 от 59969,25 лева), съдът преценил, че следва да намали завещателното разпореждане по иска на Л. П. до размер 7496,15 лева съобразно наследствените права на ищеца като наследник на Т. Г.. Приел, че възстановяването запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. за частта на Л. П. като наследник на Т. Г. следва да се извърши в математическа дроб, при което Л. П. придобива 7496,15/ 59969,25 идеални части от процесния апартамент. Делбата на същия е допусната при квоти 7496,15/ 59969,25 идеални части за Л. П. и 52473,10/ 59969,25 идеални части за К. Т. П..

При така постановеното от въззивния съд решение и данните по делото следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част поради очевидна неправилност.

Съдът е потвърдил отхвърлянето на иска за намаляване завещателното разпореждане на Т. Г. за 1/2 идеална част от апартамента. Постановил е намаляване със 7496,15/59969,25 идеални части

само на завещателното разпореждане, извършено от Н. Г., което касае притежаваната от нея 1/2 част от апартамента, и е възстановил с посочените части запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. по иска на Л. П.. Същевременно делбата на целия апартамент е допусната при квота 7496,15/59969,25 идеални части за Л. П.. Посоченото внася съмнение във верността на логическия извод за обема права на страните върху процесния апартамент.

Доколкото резултатът от изхода на спора по чл.30, ал.1 ЗН и чл.34, ал.1 ЗС е предпоставка за произнасянето по частната жалба срещу определението по чл.344, ал.2 ГПК, съдът ще я разгледа след разрешаването на главните въпроси.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1289 от 05.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2023 г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които след частична отмяна на решение № 574 от 22.02.2023 г. по гр. д № 9545/2021 г. на Районен съд - Варна е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Н. Г., направено в полза на К. П., и възстановяване на запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. до размер 7496,15/59969,25; допусната е делба на апартамент с идентификатор № ***** по КККР на [населено място] при квоти 7496,15/59969,25 идеални части за Л. Т. П. и 52473,10/59969,25 идеални части за К. Т. П..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лева и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.