Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление - [населено място],[адрес] подадена, чрез управителя му И. С. К. за отмяна на влязло в сила решение № 7731 от 27.06.2016г. по адм. дело № 9223/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение №1145 от 05.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4013/2012 г. по описа на Административен съд – Полвдив.В молбата са изложени доводи, че дружеството е било лишено от възможността да участва в делото пред Върховния административен съд, и че не е било надлежно представлявано.Не е упълномощаван адв.К. вписан в протокола от съдебно заседание да предсдтавлява дружеството.Молителят твърди още, че водил е разговори с адв К.,но не е подписвал пъломощно.Призовката до дружеството е била връчена на адв. А. на 16.09. 2015 г.,която не познавал. Счита, че тези обстоятелства са основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК, като моли да бъде отменено оспореното съдебно решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. [населено място] при ЦУ на НАП взима писмено становище по молбата.Счита същата за неоснователна.Официални документи представени по делото установяват редовното участие на адв. К. в съдебно заседание.Неоснователни са и доводите за нередовно призоваване, тъй като видно от доказателствата, адв. П. А.,която е получила призовката е работила към този момент към Адвокатско дружество [ЮЛ] и по смисъла на разпоредбите на АПК и ГПК, молителят правилно е бил приет за редовно призован по реда на чл. 58 във връзка с чл. 51, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия, след като прецени доказателствата по делото, намира искането за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустимо, като подадено в срок, а разгледано по същество за неоснователно поради следното:

С решение № 7731 от 27.06.2016 г. постановено по адм. дело №9223/2015 година по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е оставено в сила решение №1145 от 05.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4013/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА№ 161000089/21.05.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да искат отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. [фирма] в качеството му на жалбоподател е страна по делото пред административния съд, като постановеното решение е неблагоприятно за него.Поради това молителя може да претендира отмяна на постановеното решение.

Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но нейното прилагане е строго ограничено от закона, тъй като засяга стабилитета на съдебните актове. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира три хипотези на отмяна, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав:1.когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебно заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение.

В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. От доказателствата по делото се установява, че дружество е било представлявано първоначално пред първата съдебна инстанция от адв.К. съгласно пълномощно прилжено на л. 98 по дело №2233/2010г. на Административен съд - Пловдив. На л. 657 от същото дело е представено пълномощно за "Адвокатско дружество [ЮЛ] в което е договорено процесуално представителство до окончателно приключване на делото.Касационната жалба по адм. д.9223 /2015 г. на първо отделение на Върховния административен съд е подадена чрез адв. Д. в качеството му на пълномощник на дружеството, като е посочен и съдебен адрес - гр. [населено място],[адрес].Установява се още, че адм. дело № 9223/2015 г. на Върховния административен съд е надлежно прономеровано и подпечатано с печата на Върховния административен съд – София, като страниците са от 1 - 38.Липсва страница №20. На стр. 21 е приложен списък изготвен от адв. К. на направените разноски по дело №9223/2015 г. на ВАС, в който е отразено, че е внесена ДТ- 1686 лева и адвокатски хонорар от 9 850 лева.В протокола от проведено съдебно заседание на 14.06.2016 г. е описано, че жалбоподателят [фирма] се представлява от адв.К., който е бил редовно упълномощен от същия ден и му е даден 7 -мо дневен срок за представяне на писмена защита по негово искане.По делото на л. 33 са приложени писмени бележки от адв.К. подадени именно, като процесуален представител на [фирма].

Основно твърденията на дружеството са свързани с допуснати процесуални нарушения, които са го лишили от възможност да участва в производството пред Върховния административен съд, както и за липса на надлежен представляващ за дружеството в производството пред касационнана инстанция.

От доказателствата по делото следва да се приемат за неоснователни доводите за нередовност на призоваването на дружеството за съдебното заседание на 14.06. 2016 г. пред касационната инстанция, поради връчване на призовката на непознат за управителя на дружеството адвокат.Видно от приложената призовка за заседанието пред ВАС дружеството е било призовано на адреса на "Адвокатско дружество [ЮЛ] гр. [населено място],който адрес е посочен като съдебен такъв.Призовката е получана от адв. П. А.,която се идентифицира като адвокат във въпросното адвокатско дружество.Разпоредбата на чл. 58 във връзка с чл. 51, ал. 1 от ГПК във връзка с чл 144 от АПК предвижда връчването на адвокат да става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба.Предвидена е възможност връчването да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, като в този случай служителят посочва името и качеството на лицето, което получава призовката.В конкретния случай цитираните правила са спазени, приложени са доказателства, че адв. Д. към момента на получаване на призовката е работила в адвокатското дружество.

Във връзка с твърденията за липсата на надлежен представляващ в производството пред касационната инстанция, съдът приема, че те също се явяват неоснователни.След като дружеството е било уведомено по съответния ред за съдебното заседание, разглеждането на делото в отсъствие на негов процесуален представител, не води до нарушаване на процесуалните правила от страна на съда.При наличие на пречка за яване в съдебно заседание, следва на основание чл. 139, ал. 1 от АПК страната да поиска отлагане, каквото в случая не е напрвено.Ето защо, твърденията, че съдът в нарушение на закона, е разгледал делото при отсъствие на упълномощен от дружеството процесуален представител се явява неоснователно.

От друга страна с оглед на обстоятелството, че протоколът от съдебно заседание е официален удостоверителен документ на основание чл. 179 от ГПК следва да се приеме, че към 14.06.2016 г. – денят на проведеното съдебно заседание по адм. д. 9223/2015г., съдът е установил по категоричен и безспорен начин, факта на надлежното упълномощаване на явилия се в съдебно заседание пълномощник от страна на дружеството жалбоподател в касационното производство.В представената молба от адв. К.,той заявява, че е водил проговори с управителя на дружеството за процесуално представителство, но не може да представи препис от пълномощно, тъй като не са създали такова.От отразеното в протокола от съдебното заседание се установява друго, че освен пледоарията адвоката е поискал и срок за представяне на писмена защита, като такъв му е бил даден.Вярно е, че в протокола от съдебното заседание проведено на 14.06. 2016 г. е записано, че се явява - адв. "К. с пълномощно от същатата дата " и такова пълномощно на липсващата страница под №20 липсва, но това не може да се приеме за достатъчно и безпорно доказателство, че не е било редовно упълномощаването му за явяването му като пълномощник на дружесдтвото по делото.Видно от останалите по делото документи - списък на разноски, писмени бележки, куриерска разписка е записано името на адв. К., то очевидно е допусната техническа грешка в протокола при изписването на името на адв.К., която следва да се поправи по реда на чл. 151 от ГПК. Допуснатото погрешно изписване на името на адвоката също не може обоснове отмяна на съдебното решение по реда на извънредния способ за отмяна по чл. 235 т. 5 АПК.Протоколът от съдебно заседание отразява констатираните от длъжностното лице по повод правомощията му канкретни факти, и следва да се ползва с приоритет по отношение на доказателствената си стойност относно участието на адв. К. в процеса.

Следователно молителят е бил надлежно представляван, пред тричленния касационен състав на ВАС. Ето защо процесуалните му права на участие и защита не са били накърнени, т. е. липсва основание за отмяна като резултат от нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи правата на страните в процеса. Поради това спрямо искателят не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение.

Въз основа на изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, искането за отмяна, следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на I колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], със седалище и адрес на управление - гр. [населено място], [адрес],подадена чрез управителя му И. С. К. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 7731 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 9223/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение с което е оставено в сила решение № 1145 от 05.06.2015 г. по адм. дело № 4013/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване