Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 737 от 26.05.2016 г. по административно дело № 174/2016 г. Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на И. С. Г. от [населено място], общ. П. срещу решение № 2153-01-16/12.02.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [номер]/25.11.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Благоевград.

Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от И. С. Г. от [населено място], общ. П.. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд.

Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт в атакуваната му част е неблагоприятен.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Считано от 06.10.2008 г. на И. Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със заявление от 16.06.2015 г. е поискал отпускането и на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, въз основа на експертно решение (ЕР) № 1540 от 03.06.2015 г. на ТЕЛК към МБАЛ-Благоевград, с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ с дата на инвалидизиране 16.02.2015 г. и срок пожизнен. С ЕР № 0637 от 18.09.2015 г. специализиран състав по хирургични болести на НЕЛК е отменил цитираното решение на ТЕЛК по отношение на датата на инвалидизиране, като е постановил дата на инвалидизиране 10.11.2014 г. С разпореждане № [номер]/25.11.2015 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е отпуснал социална пенсия за инвалидност от 29.03.2016 г. пожизнено по чл. 90а, ал. 1 от КСО, считано от 16.02.2015 г. за 100% трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране 10.11.2014 г., като е определил и размера на пенсията. В същото разпореждане е постановил на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО спиране на личната социална пенсия за инвалидност. Това разпореждане е обжалвано от Г. по административен ред, но с решение № 2153-01-16/12.02.2016 г. директорът на ТП на НОИ – Благоевград го е оставил в сила.

Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Проверяваното първоинстанционно съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 95, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания пред него административен акт – решението на директора на ТП на НОИ - Благоевград № 2153-01-16/12.02.2016 г., с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган. В тази връзка правилен е изводът, че, след като към периода на инвалидизиране жалбоподателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият няма право да получава социална пенсия от държавния бюджет, която не е свързана с трудова дейност. Съдът е проследил измененията за периода от 2010 г. до 01.01.2015 г. на относимите към казуса законови разпоредби на КСО - чл. 101, ал. 3, ал. 3а и ал. 1, т. 4а, при което правилно е приел, че от началото на 2015 г. релевантната правна уредба не позволява получаването на социална пенсия за инвалидност, включително и в размер на 25% от нея едновременно с пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Тезата на касатора, че с оглед началната дата на неговото инвалидизиране, която е преди 01.01.2015 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл 101, ал. 1, т. 4а от КСО, той има право да получава и двете му отпуснати пенсии, не може да бъде споделена. Действително, според чл. 73, ал. 1 от КСО правото на инвалидна пенсия възниква от датата на инвалидизиране, но в случая следва да се отчетат и релевантните обстоятелства относно времето на подаване на заявлението и влизането в сила на експертното решение, както и отпускането на социалната пенсия за инвалидност, което е станало през 2015 г. при действието на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Към датата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО приложима е редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г., която норма е материалноправна и действа занапред, без изрично да е предвидено обратното й действие. Съгласно посочената законова разпоредба е налице забрана за едновременното получаване на социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, за разлика от предходната редакция на текста - обн. ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. до 01.01.2015 г., когато е съществувала подобна правна възможност. В подкрепа на този извод е и преходното правило на § 22т от ПЗР на КСО, съгласно което социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ от чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. А в случая социалната пенсия за инвалидност на касатора е отпусната през 2015 г., поради което същият не може да се ползва от привилегията по отменената редакция на чл. 101, ал. 1, т. 4а във връзка с ал. 3а от КСО и § 22т от ПРЗ на КСО, независимо че началната дата на инвалидизирането е от 2014 г. Това е така именно защото с изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2015 г. е установена забрана за едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност, които се изплащат до изтичане на срока, за който са отпуснати - § 22т от ПЗР на КСО. Случаят на Г. обаче не попада сред заварените от цитираната законодателна промяна, защото на него нито му е отпусната социална пенсия за инвалидност с начална дата до 31 декември 2014 г., нито му е изплащана такава до този момент на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а от КСО, за да е допустимо да съвместява получаването й с това на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по силата на § 22т от ПЗР на КСО. Ето защо, спазвайки изискването на императивната разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, която предвижда, че пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 от КСО, законосъобразно пенсионният орган е спрял отпусната на лицето социална пенсия за инвалидност и правилно разпореждането му е било потвърдено от директора на ТП на НОИ - Благоевград.

Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 737 от 26.05.2016 г. по административно дело № 174/2016 г. на Административен съд – Благоевград.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.