Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т. против решение № 267 от 12.10.2016 г. постановено по адм. д. № 28/2016 г. по описа на Административен съд гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - В. С. К. и М. С. М., в писмено становище, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

О. О – Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват стнановище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. обявява за нищожни действията на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Смолян, изразяващи се в изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община] относно поземлен имот с идентификатор 69345.100.129 и осъжда Службата по геодезия, картография и кадастър - Смолян да заплати на В. С. К. и М. С. М. направените по делото разноски.

Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

Изводите на съда за нищожност на действията на административния орган са направени, без да се обсъдят събраните по делото доказателства и възраженията на страните. В нарушение а чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК в решението липса каквото и да било фактическо установяване предвид събраните по делото доказателства, като в мотивите на решението са описани единствено приетите по делото доказателства, липсва преценка на доказателствата, не са направени фактически констатации и на тази база не са изведени правни изводи. Съдът приема, че административният орган не посочва съдебните решения въз основа, на които прави измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри, което опорочава формата на акта, като нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателите и препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на обжалваните действия, поради което прави незаконосъобразен и необоснован извод за тяхната нищожност. В хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед, поради което и непосочване на съдебното решение въз основа на което се извършва промяната не обосновава нарушение във формата на оспореното действие и не обосновава нищожност на същото. Правилно съдът приема, че порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление. В случая обаче административният орган действа по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, при което измененията на КККР се извършват без издаване на заповед. Безспорно е установено, че действието е извършено от компетентен орган, което обуславя валидност на действието и волята на органа е ясна. Обстоятелството дали е следвало изменението да се извърши по чл. 53а, т. 1 ЗКИР или след издаване на заповед в писмена форма не може да обоснове нищожност, а само незаконосъобразност на извършеното действие. За да е налице нищожен административен акт, то същият следва да е издаден от некомпетентен орган или да липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като незаконосъобразен, но не и за прогласяването му за нищожен. Освен това следва да се отбележи, че съдебните решения са приложени в административната преписка, заинтересуваните лица са уведомени за откритото административно производство, дадена им е възможност да се запознаят с документите по преписката и да изразят становище по приложените доказателства, като същите са депозирали възражение. Ето защо изводът на първоинстанционниятсъд за нищожност на оспорените действия поради непосочване на съдебното решение въз основа, на което се извършва промяната, е незаконосъобразен и необоснован.

Съдът не излага каквито и да било съображения относно наличието или липсата на основания за отмяна на оспорените действия като унижожаеми. Липсата на мотиви в тази насока, както и необсъждането на събраните по делото доказателства, липсата на фактически установявания и правни изводи въз основа на тях препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, да обсъди доводите и възраженията на страните и въз основа на приетото за установено от фактическа страна да направи съответните правни изводи за законосъобразност или унищожаемост на оспорените действия.

Предвид изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 267 от 12.10.2016 г. постановено по адм. д. № 28/2016 г. по описа на Административен съд гр. С..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.