Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. против решение № 2500 от 09.12.2016 г. постановено по адм. д. № 3736/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на район [район] - О. В, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Н. Д. Д. против заповед № 261/25.11.2015 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – сграда, находяща се в ПИ с идентификатор [номер], кв. [номер] по кадастралната карта на гр. В..

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган като се позовава на приложената по делото заповед № 1397/07.05.2014 г., с която кметът на О. В делегира права на кметовете на райони да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на 225, ал. 2 ЗУТ от четвърта до шеста категория. Съдът не събира доказателства и не обсъжда твърдението на жалбоподателката, въведено още в жалбата, че подписът на лицето, подписало оспорената заповед не е на кмета на район [район], като се мотивира, че подписа, положен върху заповедта е различен от този, поставен върху писмо, получено от Д. със същия издател. В...