Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. П. срещу решение № 182 от 10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 97/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт.

Ответникът Л. И. П., чрез законния му представител К. П. П. и упълномощената от последната адвокат Г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в касационната жалба.

С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд гр. Д. е изменил заповед № ЗСПД/Д-РА/8596 от 30.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. П. в обжалваната й част - по отношение на началната дата, от която е отпусната месечната помощ за дете с трайно увреждане по чл. 7, ал. 8 ЗСПЗД, като е променил посочената в заповедта начална дата от 01.08.2016 г. на 01.03.2016 година.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Според чл. 10, ал. 6 ЗСПД за неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. В текстовете на чл. 173 АПК изрично са регламентирани правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД не е приложима нормата на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като само директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице могат да отпускат семейните помощи за деца, което се отнася и до началния срок на тяхното отпускане. В такива случаи, относно правомощията на съда е приложима нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, в хипотезата, когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това означава, че е извън императивно регламентираните правомощия на съда да изменя заповед № ЗСПД/Д-РА/8596 от 30.08.2016 г., както и да променя посочената в заповедта начална дата от 01.08.2016 г. на 01.03.2016 г. Постановявайки диспозитив в посочения смисъл, съдът е излязъл извън правомощията си по чл. 173, ал. 2 АПК, т. е. статуирал е в предели извън правораздавателната му власт, поради което е постановил недопустимо решение.

При наличие на цитирания порок е приложима нормата на чл. 221, ал. 3 АПК в хипотезата, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва и връща делото за ново разглеждане. В случая делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик, тъй като по първоначалното дело спорът е решен по същество.

Предвид неокончателния резултат по спора разноски в полза на ответника не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 182 от 10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 97/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, V състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.