Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 739 от 05.04.2016 г. по адм. д. № 1623/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против АУЗД № МД – АУ – 408/17.08.2010 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – [населено място], потвърден с Решение № МД – РШ – 017/15.10.2010 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – [населено място], с който на дружеството са установени задължения за данък превозни средства /ДПС/ и лихви към 17.08.2010 г. общо в размер на 1487, 52лв.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с разпоредбата на чл. 2 определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местните данъци, като посочва, че то се извършва в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Разпоредбата на чл. 4 ал.З от ЗМДТ, независимо от промените в 2009 и 2010 г., оправомощава служителите на общинската администрация да извършват установяването, събирането и обезпечаването на задълженията по закона.

Счита за неправилни изводите на съда, че представените по делото разписки за платени данъци от управителя на дружеството не установяват валидно плащане на задълженията за данък върху превозните средства предмет на АУЗД и че представените разписки не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане в брой.

Преценката на представените платежни документи с оглед посочената правна регламентация, установена от закона, налага определянето им като официални документи, свидетелстващи за установените с тях факти, които имат обвързваща доказателствена сила. В рамките на първоинстанционното производство административният орган не оспорил авторството на подписа по документите, както и автентичността на печатите, поставени върху представените от жалбоподателя разписки за платен данък...