Производството е образувано по жалба от М. В. Д. в качеството й на административен ръководител - районен прокурор на [населено място], чрез пълномощник адвокат П. Б от САК срещу решение по т. 3 от Протокол № 13 от 14.09.2016г. на Висш съдебен съвет по дисциплинарно дело №6/2016г. С него й се налага дисциплинарно наказание "Освобождаване от длъжност като административен ръководител" на основание чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ /Приложимата редакция е ДВ бр. 28 от 08.04.2016г., съгласно §85 от ПЗРЗИДЗСВ "неприключилите до влизане в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред, като решенията по тях се вземат от съответните колегии на ВСС" и този ред не променян с последващите изменения и допълнения на ЗСВ - §208 от ПЗРЗИДЗСВ ДВ бр. 13 от 07.02.2017г./ Наказанието е за извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ в приложимата му редакция.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушения на материалния закон и нарушение на административно производствените правила, изразяващи се в необосновани изводи относно съставомерността на административното нарушение от фактическа и правна страна и липса на мотиви относно квалификацията и тежестта на нарушението.

Ответникът, Висш съдебен съвет, Прокурорска колегия, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид

Заинтересованата страна, Главен прокурор на Р. Б не се представлява и не взема становище по жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като пададена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и разгледана по същество на основание данните по делото и закона, констатира следното от фактическа и правна страна:

Дисциплинарното производство е образувано с решение на ВСС от 07.04.2016г. протокол № 17 по т. 7.1 и е избран дисциплинарен състав на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ.

Основание за образуване на производството е внесено предложение от Главния прокурор на Р. Б от 28.03.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание. В това предложение се твърди, че са установени данни за виновно неизпълнение на служебните задължения на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура Д. - М. В. Д., които са основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Твърди се, че по едно от досъдебните производства, предмет на проверка - ДП№143/2015г. пр. пр. 348/2015г. по описа на РП Д., което е за разследване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК, извършено на 14.06.2015г. в [населено място], като извършител е заподозрян непълнолетния син на прокурор М. Д. - П. С. Д.. Описана е фактическа обстановка, а именно, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследване - оглед на местопроизшествието, като автомобилът е бил намерен изоставен в деня на получаване на съобщението за извършено престъпление - 14.06.2015г. на територията на [населено място], ул. [улица]. Към този момент прокурор Д. се е намирала в [населено място], поради уведомяването й в качеството на родител за задържането на непълнолетния й син П. Д. във [номер] РУП - П. по водено разследване за извършено престъпление по чл. 354а НК/БП380/2015г., пр. 5332/2015г. РП-П./. Твърди се също в предложението на Главния прокурор, че след получаване на съобщение за престъплението осъществено на територията на РП Д., прокурор Д. била уведомена, че служител на РУП Д. ще снеме обяснения от сина й и съучастника му в престъплението, за което е водено разследване в П. във връзка с провежданите оперативно издирвателни мероприятия за установяване на извършителите на деянието в [населено място]. Такива са снети на 14.06.2015г. в присъствието на инспектор от ДПС и на 16.06.2015г. в РП Д. са заведени уведомително писмо за започнало ДП и предложение на разследващ полицай за оставяне на оттговорно пазене на лекия автомобил, предмет на престъплението на лицето което го е ползвало, въпреки данните, че не е негов собственик. Преписката е заведена във входящ дневник на РП Д. срещу неизвестен извършител, независимо от факта, че към материалите по нея са приложени докладна записка от служител на "КП", снел обясненията на непълнолетните П. Д. и Д. К.. Тази преписка е разпределена от системата за електронно разпределение на случаен принцип с изключване на другия прокурор в прокуратурата, с наблюдаващ прокурор Д.. Също така, че съдебният служител в РП Д. не въвел данните за лицето П. Д. в електронния регистър за лица с неприключени наказателни производства, тъй като уведомлението на разселдващия полицай не съдържало данни за извършител. С постановление от 16.06.2015г. прокурор Д. уважила предложението на разследващ полицай и се разпоредила с вещта предмет на престъплението, за което се води разследването и на 19.06.2015г. приела, че компетентна да осъществява надзор и ръководство за законосъобразното провеждане на разследването е РП П., тъй като там е довършено изпълнителното дейние, позовавайки се на факта, че там е открит изоставен автомобила. По сигнал на прокурор от РП П. актовете на прокурор Д. са били отменени поради наличие на основанията по чл. 47, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. счл. 29, ал. 1, т. 4 НПК. Предвид знанието по воденото разследване за участието на сина й, Д. е нарушила чл. 9.1, 1.1, 2.4, 5.4 и 5.6 от КЕПБМ, които нарушения на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати е нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което се предлага налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308,, ал. 1 т. 5 ЗСВ.

С предложението са представени писмените доказателства и актовете, на които се позовава вносителя на предложението. Дисциплинарният състав ва ВСС е разгледал предложението и издал решение в мотивите на което е обсъдил всички доказателства и приел, че нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ са налице. При определяне на вида на наказанието е съобразено обстоятелството, че прокурор Д. няма наказания, съдейства за изясняване на фактите и обстоятелствата, но е взето предвид и обстоятелството, че прокурор Д. не проявава критичност към нарушението, а свежда действията само до отстранимо процесуално нарушение. При разглеждане на дисциплинарното дело във ВСС има исказвания в подкрепа за това да бъде наложено дисциплинарно наказание, както и да не се възприема предложението на дисциплинарния състав. Решението е взето с 8 гласа "за" и 2 гласа "против" в съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Мотивите се съдържат в изказванията на членовете на ВСС и в мотивите на дисциплинарния състав.

Спорни са въпросите относно това налице ли са дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Едното е нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а другото е действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Безспорно поведението на жалбопходателката е укоримо в хипотезата и на двете разпоредби. Във всички случаи, в професионалните си действия като административен ръководител в по голяма степен, а и в качеството прокурор, Д. не би следвало да се извършва действия по служба засягащи нейния син, за което безспорно правилното поведение е да се отведе от тези действия. Въпреки това, са извършени такива действия, с което нормите на КЕПБМ са нарушени, а и се накърнява престижа на съдебната власт. В чл. 1.1 от Кодекса се предвижда че магистратът упражнява правомощията си и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение. В чл. 2.4 от Кодекса се предвижда, че магистратът следва да се държи по тачин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи, В чл. 5.4 "В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага., В чл. 5.6 от Кодекса "магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, и в чл. 9.1 от Кодекса е посочено, че магистратът не допуска участието си в производство при наличие на конфликт на интереси и при съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли". Тези разпоредби на Кодекса безспорно са нарушени в настоящият случай без да има място за преценка относно тежестта на нарушението, тъй като всяко наличие на конфликт на интереси е достатъчно на формално основание за да се накърни престижа на съдебната власт. При тези съображения възраженията относно тежестта на нарушението са неоснователни. Индивидуализиране на дисциплинарното наказание по чл. 309 ЗСВ е направено от дисциплинарния състав и от Висшия съдебен съвет, Прокурорска колегия. При наличието на две хипотези съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и по т. 4 ЗСВ адекватното дисциплинарно наказание е именно освобождаването от длъжност като административен ръководител. В това си качество жалбоподателката следва да изпълнява по високите изисквания към изпълнението на длъжността, поради което по леко наказание ще е несъответно на стандартите на поведение, съгласно Кодекса за етичното поведение на българските магистрати при упражняването на професията.

При изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на М. В. Д. в качеството й на административен ръководител - районен прокурор [населено място], чрез пълномощник адвокат П. Б от САК срещу решение по т. 3 от Протокол № 13 от 14.09.2016г. на Висш съдебен съвет по дисциплинарно дело № 6/2016г.

РЕШЕНИЕТО може да обжалва пред петчленен състав на ВАС в седмодневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.