Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К. от [населено място] против решение № 4 от 05.01.2016 г., постановено по адм. д. № 177 по описа за 2015 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-10-9 / 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място].

Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 1040-10-9 от 29.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Л. и потвърденото с него разпореждане № О-10-999-30-00030266 от 28.05.2015 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Х. Й. К. от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 05.05.2010 г.- 24.05.2010 г. по болничен лист № 0195978, серия А 2009, издаден на 04.05.2010 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Ловешкият административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 3 от КСО. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказан факта, че през периода на временната неработоспособност, удостоверена с болничния лист, жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като общински съветник и е получила възнаграждение за извършената работа. Упражняването на трудова дейност е правоизключващ факт за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Изложените в касационната жалба подробни оплаквания за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на осигуреното лице, за да замести доходите от трудова дейност, от които то е лишено поради заболяване. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) създава изрична забрана за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

По отношение на жалбоподателката е установено по безспорен начин, че през м. май 2010 г., когато според издадения болничен лист е била в състояние на временна неработоспособност, е упражнявала трудова дейност като общински съветник. Участвала е в заседания на две постоянни комисии, получила е месечно възнаграждение, равняващо се на 60 на сто от средната брутна работна заплата в общинската администрация за последния месец от предходното тримесечие и осигурителят е декларирал отработен месец (констативен протокол вх. № 3300-012 от 21.07.2014 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в [община]). По силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО получаването на доходи от упражнявана трудова дейност по приравнено трудово правоотношение през периода, през който лицето е ползвало отпуск по болест при работодателя [фирма] – Л., е правоизключващ факт за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Неоснователно е възражението за неустановена материална компетентност на органа, издал разпореждане № О-10-999-30-00030266 от 28.05.2015 г. Актът е издаден от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ – Л. със заповед № 28 / 26.01.2007 г. съгласно чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО. Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ – Л. по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на прекия съдебен контрол по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия.

Неотносими са касационните доводи, свързани с двете независими правоотношения между жалбоподателката от една страна и от друга - нейните осигурители, издадения един брой болничен лист за осигурител [фирма], подадените от осигурителите декларации за Регистъра на осигурените лица или редът за изплащане на паричните обезщетения съгласно Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила до 31.12.2015 г. През периода на временната неработоспособност 05.05.2010 г. - 24.05.2010 г., удостоверена с болничен лист № 0195978, серия А 2009, е в сила разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, която не допуска едновременно получаване на възнаграждение, представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неотносима е и съдебната практика, отнасяща се до тълкуването и прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО (нарушаване на режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението). Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. В същия смисъл е постановеното решение № 9145 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 12640/2015 г. на ВАС, VІ отд., отнасящо се до претенцията за парично обезщетение по чл. 40 от КСО за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г.

Като е приел, че оспореното административно решение е законосъобразно и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 05.01.2016 г. по адм. д. № 177 по описа за 2015 г. на Административен съд – Ловеч. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.