Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на Началника на МП“Пристанище В.“ чрез процесуалния му представител Л.С., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 9730 от 23.09.2015г., постановено по адм. д. № 8910/2014г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първа отделение, с което е отменено решение № 1036 от 29.04.2014г. по адм. д. № 3705/2013г. на Административен съд – [населено място] и вместо него е постановено друго такова, с което е отменен по жалба на [фирма] решение към ЕАД № 11BG002005H0036050 от 12.09.2011г. на началника на митнически пункт „Пристанище В.“. В молбата се твърди, че след влизане на решението в сила страната е узнала за решение на Съда на Европейския съюз от 30.06.2016г. по дело № С – 416/2015г., като преюдициалното запитване по делото касае вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайската народна република, като съдът приема в решението си, че наложеното с чл. 1,§1 от Регламент за изпълнение № 791/2011г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. Посочва се също, че на 15.11.2016г. е обнародвано определение на Съда на Европейския съюз от 15.11.2016г. по дело № С – 222/2016г. с предмет преюдициално запитване касаещо вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайската народна република, в което определение съдът приема, че наложеното с чл. 1,§1 от Регламент за изпълнение № 791/2011г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, първа отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответното по молбата дружество [фирма]-[населено място] чрез своя процесуален представител адв. С. Ж взема становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

С решение № 9730 от 23.09.2015г. г., постановено по адм. д. № 8910/2014г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е отменил решение № 1036 от 29.04.2014 г. по адм. дел № 3705 по описа за 2013 г. на административния съд - В. и вместо него е постановил друго такова, с което е отменил по жалба на [фирма] решение към ЕАД № 11BG002005H0036050 от 12.09.2011 г. на началника на МП "Пристанище В.", с което решение е направена корекция в ЕАД: - в кл. 33 "Тарифен код", тарифният код 7019400050 е коригиран на 7019590010 В999 0000 0000; - в кл. 22 "Обща фактурна стойност" 13 352 $ e коригирана на 23 250 евро; - кл. 34 "Държава на произход" М. е коригирана на Китай.

Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, а като ново обстоятелство се сочат решение на Съда на Европейския съюз от 30.06.2016г. по дело № С – 416/2015г. и определение на същия съд от 15.11.2016г. по дело № С – 222/2016г., по които във връзка с отправено преюдициално запитване е прието, че че наложеното с чл. 1,§1 от Регламент за изпълнение № 791/2011г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република.

Искането за отмяна, по което е образувано настоящето дело, е подадено на 07.12.2016г., под № 18436 по описа на Административен съд –гр.В..

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

Предвид на обстоятелството, че като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК се сочи и определението на Съда на Европейския съюз по дело С – 222/16, настоящият петчленен състав приема, че искането е подадено в срок, като такова е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането е неоснователно.

Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Твърдяните от молителя като нови обстоятелства и доказателства решение и определение на Съда на Европейския съюз не могат да бъдат разглеждани като такива. В случая и двата съдебни акта са постановени повече от две години от постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Решението или определението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда и като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В закона / АПК и ГПК/ не съществува правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато след постановяването му е издадено решение на Съда на Европейския съюз, в което е дадено друго тълкуване на материална разпоредба, различно от тълкуването, дадено във вече влязлото съдебно решение.

В съдебната практика на ВАС по аналогично искане за отмяна е постановено решение № 10615 от 12.10.2016г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия, постановено по адм. д. № 9075/16г.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане на Началника на МП“Пристанище В.“ чрез процесуалния му представител Л.С., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 9730 от 23.09.2015г., постановено по адм. д. № 8910/2014г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първа отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕНЕТО на Началника на МП“Пристанище В.“ чрез процесуалния му представител Л.С.,, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 9730 от 23.09.2015г., постановено по адм. д. № 8910/2014г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първа отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.