О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267

София, 17.05.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №1667/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. П. Т. срещу решение №260104 от 12.04.2021г. по т. д.87/21г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул инс“ АД,гр. София, чрез пълномощника си - адв. М. Г. е на становище, че не са налице прeдпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Т., чрез пълномощника си – адв. Ст. С. е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите : 1/ „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ІХ.1969 на Пленума на Върховния съд“. 2 / „Длъжен ли е съдът за изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищцата и покойната й сестра, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната родствена връзка по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 и ППВС №5/1969г.“ 3/ „ Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезирания съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителност във времето.“ и 4/ „ При предявен иск по чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение“. Страната е поддържала, че първите четири въпроса били разрешени в противоречие с ТР ОСНГТК №1/16г. и решение № 92/20г. на ВКС, ІІ т. о. Страната е изложила и разбирането си за неправилност на изводите на съда, поддържала е и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в очертана от нея хипотеза на очевидна неправилност.Изложени са пространни съображения, съответни на защитната теза на касатора Т., очертаващи фактическата обстановка и поддържаните от нея изводи за установена особена близост между ищцата и починалата й сестра. Други доводи не са развити.

Касаторът Т. не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от поставените въпроси / сходни и повтарящи се/ би могъл да бъде изведен релевантен, с оглед решаващите мотиви на състава относно преценката за липса на установеност на материалноправната активна легитимация, т. е налице е общо основание.

Като допълнителен критерий е поддържано противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. и с казуална практика изцяло съобразена с тълкувателната. Не се установява наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната си теза, е поддържала, че е установена емоционална връзка между сестрите, надхвърляща обичайната, като е развила разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищцата отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество - отношенията на обич и привързаност между сестрите. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на сестрата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между сестрите съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищцата и починалата, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между сестри, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС.

Касаторът е поддържал в заключение и основание по чл. 280, ал. 2, предл 3-то ГПК, като е направил общо оплакване за неправилност на съдебния акт, чрез повторно излагане на защитната си теза за това, че сестрите били в близки отношения и ищцата с оглед нейната смърт изпаднала в тежко емоционално депресивно състояние.

Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез оплакване за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК не установява очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието.

С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260104 от 12.04.2021г. по т. д.87/21г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: