О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№5159

гр. София, 13.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.10.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №914 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Й. [населено място], общ.Горна О., [улица], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. П., против Решение №660 от 08.12.2023г. по в. гр. д. №397/2023г. по описа на Окръжен съд- В. Т. с което е било потвърдено Решение №199 от 24.03.2023г., постановено по гр. д.№397/2022г. по описа на Районен съд - Г. О. с което е била оставена без уважение молбата на Р. Х. Й., ЕГН [ЕГН], за промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола на лицето от „женски“ на „мъжки“, в ЕГН и в собственото, бащиното и фамилното име на молителката от Р. Х. Й. на Р. Х. Й.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея [община], нито от Прокуратурата на Р. Б.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по подадена от Р. Х. Й. молба с правно основание чл.73 във връзка с чл.45, ал.1 т.7 и т.8, пр.1 и чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ за допускане промяна в данните й за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола й от „женски“ на „мъжки“ и ЕГН, както и за допускане на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното й име от Р. Х. Й. на Р. Х. Й..

В молбата са изложени твърдения, че след раждането си в съответствие с външните й полови белези молителката била вписана в издадения акт за раждане като лице от женски пол. От 2015г., когато молителката била на 17 години, същата започнала да се самоопределя и възприема себе си като лице от мъжки пол, да се представя със собствено име „Р.“, като така започнали да я възприемат и да се обръщат към нея и нейните близки и приятели, защото външният й вид съвпадал с този, който обществото приема за мъжкия пол.

Започнала да приема тестостерон, без да е правила консултация с еднокринолог, като вследствие приема на хормона менструацията й спряла. Поради състоянието на молителката на транссексуалност същата била поставена в тежък стрес, тъй като по силата на половите й белези тя била определяна като принадлежаща към женския пол и носела съответстващо на него име, но в същото време нейното самосъзнание било с характеристиките на мъжки пол и притежавала външен вид на мъж.

За да остави без уважение така подадената молба, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г. на Конституционният съд на Р. Б. понятието „пол“ според Конституцията на Р. Б. /КРБ/ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, а половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми /ХХ при жените и XY при мъжете/ лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана /състояние, което се определя като „интерсексуално“/, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в КРБ разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност.

Съдът е посочил, че в случая тези условия не са налице, тъй като молителката не твърди и не доказва, че поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми половата й принадлежност не е биологично детерминирана. Приел е, че половото самоопределяне на Й. като принадлежност към мъжкия пол, както и че при нея съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство комплексно съдебно - психиатрично - сексологична експертиза е налице разстройство на половия идентитет-транссексуалност, не е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол.

Позовал се е на задължителното съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Тълкувателно решение №2 от 20.02.2023г. по тълк. д. №2/2020г. на ОСГК на ВКС, според което обективното материално право, действащо на територията на Р. Б. не предвижда възможност съдът да допусне в производство по реда на Глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер /ЕГН/ в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, какъвто именно е процесният случай. Посочил е, че в случая липсва допусната грешка в съставения на молителката акт за раждане, тъй като регистрите за гражданско състояние в Р. Б. вкл. актовете за раждане, съдържат като реквизит само биологичния пол на лицата с оглед изясненото съдържание на понятието „пол“ според КРБ, по отношение на който молителката не твърди да е била допусната грешка, доколкото не оспорва, че биологичният й пол е женски.

По отношение на т. нар. психичен, социален пол съдът е посочил, че липсва правна уредба за отразяването му в регистрите и актовете за гражданско състояние. Изложил е и съображения, че даже и да се приеме поддържаното от молителката, че разпоредбата на чл.8 от КЗПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, съставлява основание за промяна на данните за пола при транссексуалност, в каквато насока са мотивите към особеното мнение по тълкувателно дело № 2/2020 на ОСГК на ВКС и постановеното след влизане в сила на решението Определение № 50134/09.03.2023 г. по гр. д. № 2974/2020 г. на III ГО), то следва да намерят приложение установените в практиката на Върховния касационен съд /Решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2180/2016 г. на III ГО, Решение № 16/30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV ГО, Решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на III ГО, Решение № 245/08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV ГО, Решение № 142/28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV ГО/ критерии за основателност на искането за промяна на данните за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно - смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В противен случай съдът е посочил, че има опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване, и до многократно усложняване на правната регулация. Съдът е отчел и формираната след постановяване на ТР №2/20.02.2023г. по тълк. д. №2/2020г., ОСГК на ВКС, съдебна практика /Определение № 50134/09.03.2023г. по гр. д. № 2974/2020г. на ВКС, III ГО/, съгласно която основателността на искането следва да е обусловена от доказване на както на утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, така и на юридически критерий - при твърдяна транссексуалност молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля.

Посочил е, че в случая от заключение на комплексната съдебно - психиатрично - сексологична експертиза /КСПсСЕ/ се установява наличието на състояние на транссексуалност у молителката, при която половият й идентитет е мъжки и личната й убеденост е, че принадлежи към мъжкия пол, и е налице изначало, първично, проявило се от най - ранна детска възраст нарушение на половата идентичност, наричано още психичен пол. При проведеното на молителката психиатрично изследване не са разкрити каквито и да са психотични мотиви за смяна на пола, както и че състоянието на молителката е необратимо и не е възможно отново да поиска да бъде жена, както и че самосъзнанието й, както и нейното самоопределяне, са за принадлежност към мъжкия пол, в което Й. е непоколебимо убедена.

С цел биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля молителката е предприела хормонална терапия, като в последните три години, системно, на всеки четири седмици е приемала тестостерон, като екзогенният внос на хормона е потиснал собствената хипоталамо - хипофизо - гонадна ос, в резултат на което се е стигнало до оформяне на мъжки фенотип и тя е с изразено физическо маскулинизиране и мъжко поведение, с промени в пубисното и аксиларно окосмяване по мъжки тип, както и окосмяване по крайниците, мутация на гласа, аменорея - липса на менструация от около 2 години, хипертрофия на клитора, атрофия на млечните жлези, т. е. настъпили промени във вторичните полови белези.

Съдът е отчел обаче обстоятелството, че макар и да е била пълнолетна, през 2020г. молителката първоначално е предприела хормонална терапия и е започнала приема на тестостерон без консултация с лекар и при липса на наблюдение от такъв, което е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото й тяло и психика, като само от около година от общо трите години, през които е на хормонална терапия с тестостерон, Й. е под редовно наблюдение на ендокринолог. Съдът е съобразил и становището на вещите лица, че при евентуално прекратяване приема на тестостерон е възможна промяна по отношение на вторичните полови характеристики, но не и по отношение на себеопределянето на личността.Въз основа на горното съдът е направил извод, че макар и при молителката да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола, насочена към телесна промяна с извеждане на вторични полови белези на пола, към който лицето психически принадлежи, и потискане и заличаване на тези белези на биологичния му пол, то на този етап не са настъпили необратими промени и липсват основания да се приеме, че е налице необратим процес на трансформация на първичните и/или вторични полови белези след прекратяване на хормоналната терапия, основан на зряло, добре обмислено, отговорно взето решение, доколкото първоначално предприетата от молителя хормонална терапия не е провеждана под лекарско предписание.

Посочил е и че по делото не би могъл да се направи извод, че мотивацията на молителката за физиологична промяна е достатъчна с оглед и продължителността на процеса на трансформация и съпътстващите го трудности, доколкото синхронизирането на биологичните дадености и различното полово самоопределяне налага ангажиране на множество процедури от медицински и психо-социален характер, изискващи продължителен процес на обстойно изследване на преживяването за себе си и психичното функциониране.

Ето защо съдът е приел, че въпреки наличието на транссексуалност, молителката не е установила сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение за изпълняваната психична и социална полова роля, поради което молбата й за допускане промяна в данните за гражданско състояние досежно пола от „женски“ на „мъжки“, а като резултат то това - и за промяна в ЕГН и собственото, бащино и фамилно име на молителката, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за допустимостта на промяната в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол и за предпоставките, при наличието на които е допустима такава промяна.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение от 18.01.2024 г. по гр. д. №698/2020г., друг състав на ВКС е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси от предмета на производството, свързани със задължителната национална практика – Тълкувателно решение № 2 от 20.02.2023 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС и правото на ЕС – чл. 9 ДЕС, чл. 8 и чл. 21 ДФЕС, чл. 7 ХОПЕС. Доколкото отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, последното следва да бъде спряно на основание чл. 631, ал.1 от ГПК до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. №914/2024г. на Върховния касационен съд, четвърто г. о., до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от състав на ВКС по гр. д. № 698/2020г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.