О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

София, 16.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2125/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транскар“ ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.С. Х., против решение №260131/16.07.21г. по в. т.д.№76/21г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №18/15.04.19г. по т. д.№97/18г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ю. М. К. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД – за заплащане на сумата 54 800 лв., ведно със законната лихва, както и чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5551, 98 лв. за периода 04.07.2014г. – 06.06.2018г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на крайния извод на въззивния съд, поради несъобразяването му с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се като процесуално нарушение неоснователния отказ на въззивния съд да допусне искани от него доказателства, които са му били необходими за изпълнението на дадените му указания да уточни обстоятелствената част от исковата си молба. Нарушението на материалния закон, според касатора, се състои в това, че съдът е подвел спора под хипотезата на чл. 59 ЗЗД, а е разгледал делото без да се произнесе дали същото подлежи на разглеждане от български съд с оглед приетите от него за приложими норми на английския Закон за дружествата.Твърди се, че незаконосъобразността на постановеното решение произтича и от неоснователния довод на мнозинството от състава, почиващ на вероятностно допускане, че ако касаторът се е възползвал от правото си...