О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

гр. София, 12.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1743 по описа за 2021г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „СД Виана“ ООД, [населено място] чрез адв. Х. Т. срещу решение № 187 от 30.03.2021г. по т. дело № 152/2021г. на Софийски апелативен съд, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 885 от 24.06.2020г. по т. дело № 133/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав в частта, с която е признато за установено, че ответникът „СД Виана“ ООД дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер 50 000 лв. – главница по анекс към договор за цесия от 30.05.2016г., която сума е част от вземане, за което е издадена заповед от 19.07.2018г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 45634/2018г. на СРС, 169 състав, ведно със законната лихва, „СД Виана“ ООД е осъдено да заплати на „Вададер консулт“ ООД на основание чл. 78 ГПК сума в размер 2 012, 49 лв. – съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното производство, сума в размер 1 948, 74 лв. – разноски за заповедното производство, включени в издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и сума в размер 1 431, 43 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивното производство съобразно изхода на спора.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил поредицата от сделки в тяхната свързаност и целения резултат на страните за извършване на прихващане на цената по договора за цесия и на част от цената по договора за продажба в размер 65 000 лв., както и не е съобразил, че в анекса от 26.03.2018г. страните не са посочили основанието, на което се дължи сумата 50 000 лв. Касаторът релевира доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест и неотчитане, че презумпцията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е оборена с представения договор за цесия, с който ищецът е загубил качеството си кредитор поради прехвърляне на вземанията си на семействата Т. и Рачеви. Относно твърдяното противоречие с материалния закон касаторът излага съображения във връзка с разпоредбите на чл. 26, ал. 2, чл. 20 и чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Може ли едно предходно вече погасено задължение да се поднови с друго, с което длъжникът се съгласява да плаща суми извън размера на погасеното задължение? – противоречие с решение № 240/22.12.2014г. по т. д. № 4090/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 139/21.05.2019г. по гр. д. № 3109/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 87/21.05.2019г. по гр. д. № 3105/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. Трябва ли в новото /допълнително споразумение/, с което се поема ново задължение да се сочи основанието да се стори това? - противоречие с решение № 192/13.12.2017г. по гр. д. № 4439/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 75/07.07.2020г. по т. д. № 732/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. Чия е тежестта на доказване за липсата на основание при договор, в който същото не е посочено в текста му и как следва да се извършва доказването? – противоречие с решение № 670/15.11.2010г. по гр. д. № 695/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 724/30.11.2010г. по гр. д. № 507/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 25/24.01.2012г. по гр. д. № 1832/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Касаторът поддържа, че поставените въпроси са решени еднозначно в правната теория, но по приложението на закона възникват различия, поради което счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за уеднаквяването на съдебната практика /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът „Вададер консулт“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по следните съображения: от една страна първият посочен въпрос не е формулиран по смисъла на чл. 280 ГПК, а от друга страна въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС по приложението на чл. 107 ЗЗД; вторият въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от неговото разрешаване; третият въпрос е разрешен непротиворечиво и дава еднозначен отговор на разпределянето на доказателствената тежест при липса на основание на договор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 14, том IV, рег. № 7563, дело № 549/08.12.2011г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 НК, район на действие – СРС, „СД Виана“ ООД е учредило в полза на „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД ипотека върху посочени недвижими имоти за обезпечаване на отразените в т. 1 от нотариалния акт вземания – въз основа на спогодба от 08.06.2011г., сключена между трите дружества, „СД Виана“ ООД се е задължило да заплати следните суми: 1/ сумата 50 000 лв. на „В. К. ООД в едноседмичен срок от вдигане на запора върху банковите сметки; 2/ сумата от 1 166 957, 50 лв. – в двугодишен срок от датата на спогодбата, като от тази сума на „Вададер консулт“ ООД бъдат заплатени 30%, т. е. 350 087, 10 лв., а на „Прима груп“ ООД – 70% от сумата, т. е. 816 870, 25 лв. Съдебният състав е констатирал, че сумата 50 000 лв. е платена на „Вададер консулт“ ООД /разписка от 28.07.2015г., подписана от представителя на „Вададер консулт“ ООД/, със споразумение от 28.07.2015г., сключено между „СД Виана“ ООД и „Вададер консулт“ ООД, ищецът е заявил, че е удовлетворен и няма претенции за 1/7 част от вземането си по спогодбата от 08.12.2011г., а със спогодба от 03.11.2015г., сключена между СД „Виана“ ООД и „Вададер консулт“ ООД, ищецът е заявил, че е удовлетворен и няма претенции за 3/7 ид. части от вземането си, произтичащо от спогодбата от 08.12.2011г. В решението на Софийски апелативен съд е прието, че с договор за цесия от 30.05.2016г. с нотариална заверка на подписите „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД в качеството на цеденти са цедирали на В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р. в качеството на цесионери вземане в размер 1 096 957, 50 лв. – главница, заедно с акцесорните вземания за лихви и разноски, които имат срещу „СД Виана“ ООД, което вземане съгласно т. 2 произтича от спогодба от 08.12.2011г., сключена с нотариална заверка на подписите и съдебна спогодба по т. д. № 474/2011г. на СГС, VІ-6 състав и изпълнителен лист от 09.02.2015г. по същото дело, което вземане е обезпечено с ипотека върху описаните два имота, за цена от 65 000 лв., ведно с обезпеченията. Установено е също, че с анекс към договора за цесия, сключен на същата дата - 30.05.2016г., между същите страни, ищецът и ответникът по исковата молба са постигнали взаимно съгласие, че след извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер 100 000 лв., която се задължава да плати в срок от две години, считано от 30.05.2016г. /чл. 1 и чл. 2/, а с втори анекс към договора за цесия, без посочена дата, но с нотариална заверка на подписите на страните съответно на 15.11.2016г. /В. Г. Т., А. Д. Т./, 22.11.2016г. /Й. Г. Р. и С. Д. Р./ и 23.11.2016г. /„Прима груп“ ООД/ и на „Вададер консулт“ ООД – от 26.03.2018 г., е удостоверено, че след извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер 50 000 лв. /чл. 1/, която се задължава да плати в срок от две години от 15.11.2016г. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 91, том II, рег. № 2685, дело № 247/30.05.2016г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 НК В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р. като продавачи и обещатели са прехвърлили на „Вадаприм“ ООД като купувач подробно описан поземлен имот в [населено място] за продажна цена 115 000 лв., платима по банков път, като „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД са поели задължение да платят цената за сметка на купувача. Констатирал е, че с договор за прихващане, сключен на 30.05.2016г. между „Вададер консулт“ ООД, „Прима груп“ ООД, В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р., страните са прихванали насрещните си вземания – вземането на „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД за цена по договора за цесия в размер 65 000 лв. и вземането на В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р. в размер 65 000 лв. – цена на недвижимия имот.

За да направи извод за дължимост на сумата в размер 50 000 лв., съдебният състав след установяване на фактическата обстановка се е позовал на анекса към договора за цесия от 30 05.2016г. и последващия анекс с нотариална заверка на подписите, последователно, като последната заверка е от 26.03.2018г. Приел е, че страните са преуредили свои предходни отношения, произтичащи от договор за цесия от 06.06.2011г. между „Прима груп“ ООД и „Вададер консулт“ ООД, по силата на който „Прима груп“ ООД е прехвърлило свое вземане към „СД Виана“ ООД, спогодба от 08.12.2011г., сключена с нотариална заверка на подписите и съдебна спогодба по т. д. № 474/2011г. на СГС, VІ-6 състав и изпълнителен лист от 09.02.2015г. по същото дело, което вземане е обезпечено с горепосочената ипотека върху описаните два имота и по които отношения ответникът по делото е бил длъжник на ищеца и на „Прима груп“ ООД. Посочил е, че с договора за цесия и анекса към него от 30.05.2016г. част от вземането на ищеца и вземането на „Прима груп“ ООД са прехвърлени на физическите лица, като страните по договора са установили, че ответникът /който не е страна по договора за цесия, а длъжник по частично прехвърленото вземане/ продължава и след цесията да дължи на ищеца сумата 100 000 лв., за която е уговорен двугодишен срок за плащане и неустойка за забава.

Въззивният съд е изложил правни доводи относно характера на анекса от 30.05.2016г. и е приел, че представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните са целели окончателното уреждане на възникналите между тях правоотношения, посочени в т. 2 от договора за цесия. Излагайки подробни съображения за същността на спогодбата като договор, с който страните си правят взаимни отстъпки и прекратяват един съществуващ спор или избягват възможен правен спор, които взаимни отстъпки могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на задължения, както и след разясняване на действията на спогодбата /декларативно, регулиращо, преобразуващо и транслативно/, решаващият съдебен състав е заключил, че със сключването на процесните договор за цесия и анекс към нея от 30.05.2016г. страните са преуредили своите отношения и е настъпило декларативното и преобразуващо действие на спогодбата, като със сключването им страните са се съгласили занапред с правата и задълженията си. Изложил е и съображения, че дори да се приеме, че процесните договор за цесия и анекс към нея от 30.05.2016г. не представляват спогодба, а имат характер на установителен договор, следва да се има предвид, че с установителния договор страните взаимно се задължават да считат правното положение между тях такова, каквото същият го прогласява, като се въздържат занапред от всякакво оспорване, в което се състои правоустановяващото или декларативно действие на договора, а регулиращото му действие се изразява в задължението на страните да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното правно положение.

Изводът за основателност на иска в размер 50 000 лв. е аргументиран и с представения последващ анекс, сключен между страните през 2016г. с нотариална заверка на подписите на страните съответно на 15.11.2016г. /В. Г. Т. и А. Д. Т./, 22.11.2016г. /Й. Г. Р. и С. Д. Р./, 23.11.2016г. /„Прима груп“ ООД/ и 26.03.2018г. /„Вададер консулт“ ООД/, с който е удостоверено, че след извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер 50 000 лв. /чл. 1/, която се задължава да плати в срок от две години от 15.11.2016г. Прието е, че с този анекс се цели да се преуредят уредените с договора за цесия и първия анекс от 30.05.2016г. отношения, тъй като се явява следващо ги във времево отношение споразумение, като с него не се новира задължението по договора за цесия и първия сключен към него анекс, а единствено се установява неговия по-малък размер.

Въззивният съд е отчел и извършеното на 30.05.2016г. прихващане на вземането за цената по договора за цесия с цената по договора за покупко-продажба, като е посочил, че договорът за прихващане не касае дължимата от ответника сума, за която едновременно с цесията и прихващането е сключен и процесният анекс от 30.05.2016г., с който се урежда задължение, което е над размера на цедираното вземане като оставащо дължимо от първоначалния длъжник.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника /настоящ касатор/ за нищожност поради липса на основание на сключените на 30.05.2016г. и на 26.03.2018г. анекси към договора за цесия, съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, съгласно която основанието се предполага до доказване на противното; приел е, че доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката; изложил е и съображения относно характера на договора за цесия и анекса към него. Направил е извод, че в конкретния случай основанието е желанието на страните да преуредят предходни техни отношения, описани в т. 2 от договора за цесия. При липса на установени пороци на волята на страните, както и на други основания за недействителност на сделките, въззивният съд е заключил, че ответникът се явява носител на посоченото задължение за плащане, което съобразно волята на страните в последното сключено споразумение е в размер 50 000 лв. – главница.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи и втори материалноправни въпроси не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт. Въззивният съд не е приел, че предходните задължения са изцяло погасени, нито е направил извод, че задължението е подновено, като е заменено с друго, а напротив изложил е съображения, че с договора за цесия и анекса към него от 30.05.2016г. отношенията са преуредени, като част от вземането на ищеца и вземането на „Прима груп“ ООД са прехвърлени на физическите лица, страните са установили, че „СД Виана“ ООД продължава и след цесията да дължи на ищеца сумата 100 000 лв., за която е уговорен двугодишен срок за плащане и неустойка за забава. Освен това въззивната инстанция изрично е формирала становище, че с последващия анекс задължението по договора за цесия и първия сключен към него анекс не се новира, а единствено се установява неговия по-малък размер. При липса на основния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК не се налага ВКС да разглежда сочените допълнителни основания – т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Третият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и е релевантен за спора, тъй като съдебният състав е изложил съображения относно тежестта на доказване на липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като същият е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 721/03.01.2011г. по гр. д. № 401/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 725/04.11.2008г. по т. д. № 163/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 126/21.12.2020г. по гр. д. № 4382/2019г. на ВКС, ГК, I г. о., съгласно която страната, която твърди, че сделката е сключена при липса на основание, носи тежестта на доказване.

Предвид наличието на константна практика на ВКС по този процесуалноправен въпрос, която не се налага да бъде променяна или осъвременяване, не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 885 лв., представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 30.03.2021г. по т. дело № 152/2021г. на Софийски апелативен съд, 5 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА „СД Виана“ ООД, еик[ЕИК], ГР. София, [улица] да заплати на „Вададер консулт“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. А, ап. 8 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 885 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.