О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

София, 11.05.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: И. П.

Членове: К. Н.

Галина Иванова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1096 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - застраховане“ АД срещу решение № 142 от 12.03.2021г. по в. т.д.№ 2648/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав. С него въззивният съд е: 1/ отменил решението по т. д.№ 4716/2016г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „К. Г. К. ООД срещу застрахователното дружество иск по чл. 208, ал. 1 КЗ-отм. за разликата над присъдените 282 401.73лв. до сумата 451 842.77лв., представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 20.06.2013г. застрахователно събитие „пожар“ по застрахователна полица № 0110610-2013-0003/07.03.2013г. за застраховка пожар и природни бедствия и е уважил иска за посочената разлика от 169 441.04лв., ведно със законната лихва от 15.06.2016г.; 2/ потвърдено е първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие за сумата 282 401.73лв. Като необжалвано е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 1 438 165лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 235 ГПК, доказателственият материал е тълкуван едностранчиво, неправилно въззивният съд е преценил, че застрахователят е заявил пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че в хода на производството ответникът е релевирал основания единствено за намаляване на размера на обезщетението. Наведени са доводи, че въззивният съд не е съобразил, че погасеното задължение по отношение на третото ползващо се от застраховката лице - „Търговска банка Д“АД, е в действителен размер на 650 993.07лв., т. е. в размера на непогасената част от кредита, независимо от посочването в споразумението между застрахователя и банката на сумата 500 000лв. Касаторът счита, че именно сумата 650 993.07лв. следва да бъде приспадната от дължимото на собственика на увреденото имущество обезщетение, тъй като това е размерът на погасеното задължение на „К. Г. К. АД към банката - трето ползващо се от застраховката лице и това обстоятелство е пряко относимо към изчисляването на размера на дължимото на собственика на застрахованото имущество обезщетение. Поддържа се, че нормите на приложимите към полицата ОУ са тълкувани стеснително, погрешно е тълкувана волята на страните и въведените от тях доводи и възражения. Касаторът възразява, че неправилно съдът е приел, че ответното дружество е релевирало „възражение за съпричиняване от страна на ищеца по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД“. Посочва, че възраженията на застрахователя са единствено за нарушение на клаузи от ОУ и норми на КЗ, които дават основание за намаляване на размера на претендираното от застрахования обезщетение. Същевременно се твърди, че въззивният съд неправилно е счел, че институтът на съпричиняване/принос за настъпването на вредите е неприложим при имущественото застраховане и неправилно приел, че такова не допуснато от страна на застрахованото по полицата лице и служителите му, предвид обстоятелството, че приносът се признава от ищеца, който в насрещната си въззивна жалба е посочил, че в случай, че се приеме наличие на принос, той не би следвало да бъде повече от 20%. Поддържа се, че въпреки признанието на ищеца за негово поведение от значение за настъпването на събитието, в противоречие с признатото, съдът приел, че такова не е налице. Петитумът на касационната жалба е за отмяна на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1, предложение последно ГПК по въпросите:

1/Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в тази връзка задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно. Касаторът се позовава на противоречие на обжалвания акт с решенията по гр. д.№ 24/2019г. на Първо г. о. на ВКС, по гр. д.№ 4002/2015г. на Второ г. о. на ВКС, по гр. д.№ 4744/2008г. на Първо г. о. на ВКС и по гр. д.№ 321/2015г. на Второ г. о. на ВКС.

2/Приложима ли е разпоредбата на чл. 207 КЗ-отм. в случаите, когато служители, работещи на трудов договор при застрахованото лице, са действали при условията на проявена небрежност и не са взели всички мерки за предотвратяване на събитието или за ограничаване размера на вредите. Твърди се противоречие на изводите в обжалвания акт с решенията на ВКС, Второ т. о. по т. д.№ 802/2011г., по т. д.№ 2230/2013г. и по т. д.№ 3428/2014г.

3/Може ли проявена небрежност на работник/служител на дружество, чието имущество е застраховано, да е основание за намаляване на размера на дължимото се обезщетение при увреждане на застрахованото имущество вследствие на действията на работника/служителя, въпреки, че последният не е разполагал с представителна власт поради твърдяно противоречие с решенията на ВКС по т. д.№ 802/2011г и по т. д.№ 2230/2013г. на Второ т. о. и по т. д.№ 656/2019г. на Първо т. о.

4/Налице ли е нарушение на разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК, ако въззивната инстанция приеме, че не е налице принос за настъпване на вредите, въпреки, че във въззивната жалба ищецът признава принос в размер на 20% поради противоречие с решенията на ВКС по гр. д.№ 759/2009г. на Четвърто г. о., по гр. д.№ 1191/2020г. и по гр. д.№ 235/2011г. на Второ г. о.

5/ Касаторът се позовава и на предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предложение последно ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното решение, която е обоснована с довода за фактическа неточност относно размера на изплатеното обезщетение - вместо сумата 650 993.07лв., е приета сума в размер на 500 000лв.; поради неотчитане от страна на решаващия състав на признатия от ищцовото дружество негов принос за настъпването на пожара в размер на 20%; поради извода, че когато застрахован е юридическо лице, то само действията на законните представители могат да бъдат отчетени като принос за настъпване на застрахователното събитие; с оглед на изводите по приложението на чл. 207 КЗ-отм. предвид приетата от съда фактическа обстановка по спора.

В писмен отговор ищецът „К. Г. К. ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Претенцията на ищеца е основана на твърдяно неизпълнено от ответника договорно задължение за плащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „пожар и природни бедствия“ по полица № 0110610-2013-0003 от 07.03.2013г. във връзка с настъпило на 20.06.2013г. застрахователно събитие „пожар“.

Първоинстанционният съд е приел, че дължимият остатък от застрахователното обезщетение е в размер на 564 803.46лв., изчислен както следва: от възстановителната стойност на щетата, установена от тройната техническа експертиза от 1 221 561.62лв., се приспадне изплатеното задължение към банката-кредитор - трето ползващо се лице от застраховката - сумата 500 000лв.; от получената разлика са приспаднати 10% самоучастие - 72 156.16лв; от получената разлика е приспадната стойността на запазените части 154 602лв. От посочения остатък от застрахователното обезщетение - 564 803.46лв., на ищеца е присъдена Ѕ или 282 401.73лв. по съображения за „принос на застрахования за настъпване на вредоносния резултат от 50%”.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество, което е обжалвало изцяло решението за уважаване на иска и с насрещна въззивна жалба на ищеца - застрахован по процесната полица. Въззивната инстанция изрично е констатирала в мотивите към обжалваното решение, че „К. Г. К. ООД твърди в жалбата си, че „неправилно и необосновано СГС е приел, че е налице съпричиняване от страна на застрахования на вредоносния резултат в размер на 50% като посочва, че по делото не е установена с категоричност конкретната причина за настъпването на пожара - експертите допускат две възможни такива - проявена от служителите груба небрежност при експлоатация на скарите за печене на месо или претоварване на електрическата инсталация, но който и от двата варианта да се приемел, то съпричиняването не било в размер на 50 %, а на не-повече от 20%“.

Решаващият състав е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка по застрахователна полица Пожар и природни бедствия, секция І „Индустриален пожар” № 0110610-2013-0003/7.03.2013 г., по силата на който, ответникът е застраховал собствено на ищеца движимо и недвижимо имущество, находящо се в [населено място], [община], представляващо стопански сгради и инвентар, срещу увреждане от различни рискове за периода от 08.03.2013г. до 07.03.2014г. Застрахователната сума по договора е 1 410 000лв. при самоучастие във всяка щета на застрахования 10%. Безспорно е било, че договорът е сключен в полза на трето лице - „Търговска банка Д” АД, което е предоставило на ищеца кредитна линия в размер до 500 000 лв. по договор за кредит като застраховката обхваща имуществото, предоставено в обезпечение на банката по договор за особен залог на предприятието; че в периода на застрахователно покритие, на 20.06.2013г. е настъпило застрахователно събитие по основния риск - пожар в основната производствена сграда; че в резултат на пожара е била унищожена значителна част от тази сграда и инвентара в нея; че ищецът е уведомил своевременно ответника за събитието; че по образуваната щета застрахователят първоначално отказал изплащане на претендираното обезщетение, приемайки, че събитието е извън обхвата на застрахователното покритие и с твърдения за неизпълнени от застрахования задължения по ОУ, но впоследствие, на 20.07.2015г. между ответника и Търговска банка Д АД е било сключено споразумение, с което е постигнато съгласие застрахователят да заплати на банката застрахователно обезщетение в размер на 500 000 лв., която сума е преведена на 10.08.2015г.

Въззивната инстанция е обсъдила наведените от ответното застрахователно дружество възражения срещу предявения иск - че ищецът не е легитимиран да предяви права по процесния договор, тъй като той е сключен в полза на трето лице, за неправилна категоризация на процесната сграда спрямо изискванията за пожарна безопасност и отсъствие на пожарогасителна инсталация, за надзастраховане на процесното имущество. Обсъдено е и е счетено за неоснователно възражението, че процесната застраховка не покрива вреди от пожар в резултат на умишлени, грубо небрежни или небрежни действия на служители на застрахования; за неоснователно е прието и възражението за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на задължения на застрахования, осигуряващи възможността вредите да бъдат предотвратени или техният размер да бъде намален. Изложени са подробни съображения, че действия на служители на застрахования, съставляващи груба небрежност, не са категорично установени по делото, при лежаща върху ответника доказателствена тежест. При тези изводи, с които е отречено наличието на предпоставките за отказ от плащане на застрахователното обезщетение, съставът на САС е определил дължимия размер на дължимото застрахователно обезщетение както следва: от общия размер на щетите по кредитираното заключение на тройната техническа експертиза - 1 221 561.62лв., е приспадната стойността на запазените части (154 602.61 лв.); от остатъка от 1 066 959.01лв. е приспаднато уговореното самоучастие от 10 %, или 106 695.90лв; от получената разлика 960 263.11 лв., съставляваща дължимия размер на застрахователно обезщетение, е отчетено изплатено от ответника на третото ползващо се лице в размер на 500 000лв. При извод, че неизплатената част е 460 263.11лв., че с първоинстанционното решение на ищеца са присъдени 282 401.73лв., а ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска до размера от 451 842.77лв., е прието, че искът е основателен за разликата над 282 401.73лв. до претендираните 451 842.77лв, което е обусловило частичната отмяна и уважаването на иска за посочената разлика и потвърждаване на решението на СГС за размера, в който искът е бил уважен. Не са изложени съображения и не е обсъдено становището на ищеца по отношение неоспореното с насрещната въззивна жалба негово неизпълнение на договорни задължения, довело до настъпването на застрахователното събитие в обем на 20%

Не следва да бъде уважено искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос, който няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на доказателства. Този касационен довод е извън преценката, дължима в производството по чл. 288 ГПК. Той е от значение само при допуснато касационно обжалване, което предпоставя формулирането на касатора на въпрос, отговарящ на характеристиката по т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Четвъртият въпрос също не може да обуслови допускане на касационното обжалване. В конкретния случай с въззивното решение не е влошено положението на въззивника - ответник, настоящ касатор, тъй като е била депозирана и насрещна въззивна жалба от ищеца. Съгласно установената съдебна практика на ВКС (решението по гр. д.№ 1191/2010г. на ІІ г. о., решението по гр. д.№ 235/2011г. на ІІ г. о., решението по т. д.№ 848/2012г. на І т. о. на ВКС), въззивният съд не може да отрече на страната права, признати от първоинстанционния съд и неоспорени от насрещната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя. Влошаването на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалбата на другата страна в процеса права, са в по-голям размер от този по въззивното решение. Влошаването следва да е в резултат от съпоставяне на диспозитивите на двете решения, единствено формиращи сила на пресъдено нещо. В настоящия спор предприетото чрез насрещна въззивна жалба обжалване на решението от ищеца е обусловило и процесуалната възможност за уважаването на иска от въззивния съд в по-висок размер.

Изводите на състава на САС по поставените втори и трети въпрос (по отношение на които също не е обосновано приложното поле на факултативния касационен контрол и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) са формирани при явно и очевидно незачитане на въведените от въззивника - ищец предели на въззивното производство с оглед очертания в насрещната въззивна жалба предмет и обхват на обжалване.

В насрещната си въззивна жалба ищецът не е оспорил, че причина за настъпването на пожара са и негови действия като застрахован. Посочил е (л. 23 от материалите по делото на САС), че по делото вещите лица са установили, че евентуалните причини за пожара са две: първата е свързана с поведение на работници на ищеца, които вероятно са проявили небрежност при експлоатацията на скарите за печене, изразяваща се в използването им с работна температура по-висока от необходимата, съчетано с не-добре почистени наслоени мазнини по тях и оставянето им без надзор. Посочил е, че втората възможна според експертизата причина е, вероятно претоварване на електрическата инсталация, вследствие на използване на по-мощни скари от предвидените по проект. Поддържал е, че дори да бъдат възприети тези констатации, обемът на неговата отговорност е до 20 % („справедливият размер на съпричиняване не би следвало да надвишава 20%” и не е в приетия от СГС размер на 50% - л. 22).

При тези констатации, настоящият състав счита, че касаторът обосновава искането си за допускане на обжалването на директното основание по чл. 280, ал. 2, предложение последно ГПК, чрез довода за неотчитане от страна на решаващия състав на САС на неоспорения и невъведен в предмета на въззивното производство от ищцовото дружество негов принос за настъпването на пожара в размер на 20%. Констатацията за явна необоснованост на решението в тази част е видна от самия прочит на мотивите към обжалвания акт, в които отсъстват каквито и да е съображения, независимо от отразеното неоспорване от ищеца на това обстоятелство. Тъй като във въззивното производство ищецът не е релевирал доводи за неправилно намаляване от първоинстанционния съд на основание чл. 207, ал. 2, изр. второ КЗ-отм. на дължимото застрахователно обезщетение под 20%, настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на САС в частта за уважаване на иска за сумата, съответстваща на 20% - с оглед неоспореното от въззивника-ищец негово неизпълнение на застрахователния договор по чл. 207, ал. 1 КЗ-отм., т. е за сумата 90 368.55лв. Както се посочи, въззивната инстанция е прела, че неизплатената част от застрахователното обезщетение е 460 263.11лв., а ищецът обжалва отхвърлянето на иска до размер от 451 842.77лв. Счела е искът за основателен до размер на 451 842.77лв. и отсъства основание за намаляване на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задълженията за предотвратяване/ограничаване на вредите, поради което е присъдила над определеното от СГС обезщетение от 282 401.73лв. още сумата 169 441.04лв. при неоспорено от застрахования негово неизпълнение на задълженията му по застрахователния договор в обем на 20 %.

Искането за допускане на касационното обжалване по отношение на останалата част от въззивното решение е необосновано по изложените по-горе съображения. Твърдението на касатора, че вместо сумата 650 993.07лв. за погасяване на задължението за застрахователно плащане, е приета сума в размер на 500 000лв., е заявено за първи път в касационната жалба. То не е въведено надлежно в предмета на спора и по него съдилищата не са се произнасяли, поради които не може да бъде поставян изобщо въпрос за неправилност. По тези съображения доводът за очевидна неправилност на решението на това основание не може да бъде съобразяван.

Касаторът следва да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани по реда на ГПК в едноседмичен срок от уведомяването му в размер на 1 807.37лв., като при неизпълнение на указанията, касационната жалба подлежи на връщане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 142 от 12.03.2021г. по в. т.д.№ 2648/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав в частта за отмяна на решението по т. д.№ 4761/2016г. на Софийски градски съд за отхвърлянето на иска над сумата 361 474.22лв. и за уважаването му до размер на 451 842.77лв. - за разликата от 90 368.55лв.

Указва на „ОЗК-Застраховане“АД в едноседмичен от уведомлението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1 807.37лв., като при неизпълнение на указанията, касационната жалба подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

Не допуска касационно обжалване в останалата обжалвана от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - застраховане“ АД част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: