О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365

гр.София, 11.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1237/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1265 от 30.11.2021 г. по гр. д.№ 2531/ 2021 г. , с което, след като е отменено разпореждане на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 1224/ 2013 г., е оставена без уважение молбата на касатора за признаване и допускане изпълнението на решение № 291/ 18.09.2014 г. на Първоинстанционен съд - Т., Република Гърция, с което съдът се е произнесъл по родителската отговорност по отношение на децата П. и К. по молба, предявена от Х. А. К. против М. К. К..

В приложено към жалбата изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - определение по ч. гр. д.№ 3481/ 2019 г., ІV г. о., без да формулира конкретен правен въпрос. Излага твърдения, че фактическото изпълнение на решението на съда в Т. не е пречка то да бъде допуснато за изпълнение на територията на Република България, както и че не е такава пречка по смисъла на чл. 23 б.“Д“ Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. постановеното от български съд между същите страни определение по чл. 323 ГПК. Счита, че определение, с което се постановяват привременни мерки по дело за родителска отговорност, не съставлява съдебен акт по смисъла на цитираната разпоредба. Поддържа наличие на допълнителното основание по т. 2 на ал....