О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 54

гр. София, 25.01.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№973 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №18 352 от 17.11.2014 г. по гр. д.№6374/2013 г. на СГС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 08.11.2012 г. по гр. д.№21 043/2010 г. на СРС, 61 с-в, в частта, с която [фирма] е осъдено да за плати на „А. ферзихерунг” АГ, Федерална република Германия, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ сумата от 12 356.13 лв., изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско, за вреди на МПС от ПТП от 08.08.2009 г. в [населено място], на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 361.67 лв. мораторна лихва за периода 08.06.2009 г. – 03.05.2010 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 840.82 лв. разноски.

В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Посочва се, че приложените по делото писмени документи от ищеца, представляващи преписи от машинно набран текст на чужд език, без подпис на издател, нямат качеството на писмен документ по смисъла на ГПК, респективно със същите не може да се установи съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, още повече, че част от тези преписи са приети в нарушение на разпоредбата на чл. 147 от ГПК, а на въззивния съд не му е било известно правото, уреждащо...