Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Н. П. М. с адрес: [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез адв.. Г, против решение № 329/25.09.2015 г. на Административен съд – В. Т /АСВТ/, постановено по адм. д. № 473/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-04000714000425-091-001/06.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 194/04.05.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП, и е присъдено в полза на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 974.39 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора съдът неправилно е потвърдил РА като законосъобразен, тъй като в него никъде не се говори за магазин. Твърди се, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че РА е незаконосъобразен и да бъде отменен като такъв. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. М и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 974.39 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в...