О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2671
[населено място], 16.10.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Людмила Цолова т. д.№479/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топливо енерджи“ ЕООД против решение №67/06.02.23г. по в. т.д.№1001/22г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №902049/05.08.22г. по т. д.№106/20г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което дружеството е осъдено на основание чл.59 ЗЗД да заплати на „Сани 2007“ЕООД сума в размер на 41 261 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание за периода от 01.07.2015г. до 14.09.2019г. на собствения на последното поземлен имот с находящите се в него сгради, ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението /като постановено по нередовна искова молба/ и за неправилност на крайния извод на въззивния съд, поради несъобразяването му с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно кога и как дружеството-ответник е започнало да ползва неоснователно имота, а заявеният петитум не кореспондира с изложените в исковата молба обстоятелства. Касаторът счита, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че ответникът дължи обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД, въпреки установеното по делото, че владението на имота му е било предадено със сключването на предварителния договор между страните, от който момент същият се намира в имота на валидно правно основание /при изискване за обратното от разпоредбата на чл.59 ЗЗД/. С касационната жалба се претендира отмяна на решението на апелативния съд и постановяване на друго по съществото...