Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Л. А. А. и П. Ж. П. и двете от [населено място], за отмяна на влязлото в сила Решение № 64 от 17.02.2015 год., постановено по адм. дело № 1158/2014 по описа на Районен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. С. против Заповед № 183/12.06.2014 г. на кмета на [населено място]. Релевират доводи за отменителни основания по чл. 239, т. 5 от АПК. В молбата се твърди, че в производството пред РС Кюстендил са били лишени от възможността да участват по делото като заинтересована страна. Искат отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представят удостоверения за граждански брак.

Ответната страна – Кмет на [населено място], в открито съдебно заседание проведено на 17.01.2017 г. се явява лично и не сочи доказателства.

Ответната страна – В. Т. Т., чрез адв. Б. И., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна

Ответната страна - М. Д. С., се явява лично в открито заседание и изразява становище, че подкрепя молбата за отмяна. Моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че собственикът има достъп.

Ответниците - П. Х. А., Е. К. П., М. Х. А. и Г. К. П. - редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение приема, че искането за отмяна е подадено в срока, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.

Не е спорно по делото, че искателките Л. А. и П. П. не са участвали като страна в съдебното производство, поради което позоваването на основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. при нарушени процесуални права на конституирана по делото страна. Основанието за отмяна по т. 5 на чл. 239 от АПК не се отнася за случаите, по които лицето изобщо не е било конституирано като страна по делото, а такова което е било страна в съдебното производство, но правото му на участие по делото е било нарушено поради някоя от причините, посочени в хипотезите на разпоредбата.

Предвид твърденията в молбата и разпоредбите на чл. 245 и сл. от АПК, настоящият съдебен състав приема, че правното основание на искането е чл. 246, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях от административния акт, когато те не са били конституирани, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъдат активно легитимирани да искат отмяна на решението, за молителите следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не са участвали като страна в процеса - т. е да не са били конституирани като страна в процеса; да са имали обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за тях. В случая те не са налице спрямо настоящите искателки предвид следните съображения:

С Решение № 64 от 17.02.2015 год. на Районен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 1158 по описа за 2014 год., чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на М. Д. С. против Заповед № 183/12.06.2014 г. на кмета на [населено място]. С цитираната заповед на основание чл. 46, ал. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), във вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО) (ЗОСИ) и в изпълнение на Решение от 29.04.2013 г. на Районен съд Кюстендил, по адм. дело № 2000/2013 г., е предоставено право на преминаване на В. Т. Т. през следните недвижими имоти: ПИ [номер]

-собственост на наследниците на Х. П. А., със засегната площ от 133 кв. м. по КВС на землището на [населено място] и ПИ [номер]-собственост на наследниците на К. П. А., със засегната площ от 18 кв. м. по КВС на [населено място], за осигуряване достъп до ПИ [номер], местност „В.”, землище на [населено място], собственост на В. Т. Т., съгласно констативен протокол от 01.10.2013 г. и скица-предложение, която е приложение №1 към констативен протокол. Със заповедта е определена пазарна стойност на обезщетението за вредите, които се причиняват от предоставеното право на преминаване, като за имот ПИ [номер] сумата е в размер на 335 лв., а за ПИ [номер] - 45 лв. Тази заповед е оспорена по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ пред Районен съд Кюстендил и съдът се е произнесъл с решението предмет на настоящото производство, което съгл. ал. 4 от същата разпоредба е окончателно и не подлежи на обжалване.

В производството по оспорване на заповедта, издадена на основание чл. 46, ал. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, страни са жалбоподателят, административният орган, издател на акта както и собствениците на господстващия и служещия имот. Видно от приложената преписка процесните имоти ПИ [номер] и ПИ [номер], които са засегнати от учреденото чрез Заповед № 183/12.06.2014 г. право на преминаване, са собственост на наследниците съответно - Х. П. А. и К. П. А.. Не е спорно по делото, че съпрузите на молителките П. Х. А. и Е. К. П. са наследници съответно на Х. П. А. и К. П. А. и именно в качеството им на наследници на собствениците на служещите имоти са конституирани като заинтересовани страни по делото. Не е спорно по делото и това, че имотите са придобити по наследство. По делото липсват доказателства относно момента на придобиване по наследство на имотите (преди или по време на брака), но това не е от значение за решаване на спорния въпрос, тъй като съгл. чл. 22, изречение първо от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК) вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В настоящия случай процесните имоти са придобити от съпрузите на молителките по наследство, поради което и на осн. цитираната разпоредба същите не представляват съпружеска имуществена общност.

Предвид изложеното молителките Л. А. и П. П. не са разполагали с признато от закона и гарантирано право на участие в производството по оспорване на заповедта за предоставеното право на преминаване, поради което постановеното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на тях.

Представените с молба от 07.12.2016 г. писмени доказателства са неотносими към настоящото отменително производство, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените съображения настоящият състав на ВАС, четвърто отделение приема, че не са налице отменителните основания по чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 от АПК, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ответната страна – В. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Б. И., с писмен отговор по молбата за отмяна, е претендирал своевременно разноски в настоящото производство, но не е представил надлежни доказателства за конкретно уговорено и реално плащане на адвокатско възнаграждение, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. А. А. и П. Ж. П. и двете от [населено място], за отмяна на влязлото в сила Решение № 64 от 17.02.2015 год., постановено по адм. дело № 1158/2014 по описа на Районен съд Кюстендил, с отменителните основания по чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.