Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Н срещу решение № 88 от 07.01.2021 г. по адм. дело № 13221/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж – 320/2016 от 08.10.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.А, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски.

Ответната страна – Й.О не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От доказателствата по делото безспорно е установено, че с решение №Ж-320 от 22.02.2017 г. на КЗЛД, жалбата на Р.Н с рег. № Ж-320 от 28.07.2016 г. срещу Й.О, съдържаща твърдения за нарушение на ЗЗЛД от нейна страна, е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят е собственик на масивен гараж и идеална част от мястото и сградата, която се намира върху него, а...