Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.С, с ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г.Г, срещу Решение № 178 от 19.11.2020 г., постановено по адм. д. № 320 по описа на Административен съд – Габрово (АС – Габрово) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ, Фонда/ът) за осъждането му да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху главница от 35471, 02 лв. за периода от 30.05.2017 г. (падежа на плащане) до 28.08.2019 г. (датата на последно плащане) в размер на 8089, 35 лв.; обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на разликата между заявената сума – 44378, 50 лв. и получената сума от 35471, 02 лв., или сумата в размер на 8907, 48 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г. Наред с това, Стефанов е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на касационните основания по посочената разпоредба. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се твърди допускането на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното производство, което е станало причина за постановяване на необоснован съдебен акт, който се явява и в нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелката Н.П, която лъжесвидетелствала. Неправилна е и направената от съда преценка въз основа на тези показания, че сигналът срещу Стефанов не бил анонимен, доколкото...