О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2София, 05.01.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 3780/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Р. и Т. Н. Р., двамата от [населено място] срещу решение № 33 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 43/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 267 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2263/2012 г. С първоинтанционния акт са отхвърлени предявените от касаторите срещу А. Ж. Г. от [населено място] искове за сумата 38 000 лв. – платена на отпаднало основание по запис на заповед от 23.11.1999 г., както и на сумата 42 203 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2003 г. до датата на исковата молба.

Касаторите молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Изразяват несъгласие с извода на съда за недължимост на претендираната от тях сума с твърдението, че същият е направен в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи погасяване на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане.

Като обосноваващ допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за необходимостта да бъде изследвана връзката между менителничното и каузалното правоотношение. Според касаторите, този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – решение № 105 от 13.07.2012 г. по т. д. № 564/2011г. на ІІ т. о., решение № 390 от 24.04.2008 г. по т. д. № 25/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 221...