О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 13София, 18.01. 2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1882/2014 г.

Подадена е молба от А. Д. С. и И. Димитрова С. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 127 от 29.10.2015 г. в частта за разноските.

Молителите считат, че съдът неправилно е определил размера на дължимото им адвокатско възнаграждение за настоящото производство, без да съобрази допълнително присъдените в тяхна полза суми, както и обстоятелството, че процесуалният им пълномощник е регистриран по ЗДДС, доказателство за което е представено още пред първата инстанция. Освен това, изразяват несъгласие с присъдените на ответника разноски за въззивното производство в размер, над определения от въззивната инстанция, като не е взел предвид, че същият не е обжалвал постановеното от нея решение.

Ответникът по касация – [фирма] – моли за оставяне на молбата без уважение по съображения в писмен отговор от 28.12.2015 г.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна.

Присъдените на ищците разноски за касационното производство са съобразени с уважената част от исковете, като е присъдена съответна част от платеното от тях адвокатско възнаграждение 4 368 лв. по приложения с молба от 30.09.2015 г. договор за правна защита и съдействие от 13.12.2014 г. Именно поради обстоятелството, че адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е изрично определено и заплатено от ищците (с включен ДДС), същото не е изчислявано съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните...