О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

София, 27.01.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 835/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №2061 от 10.11.2014 г., постановено по в. т.д. №375/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о., 3 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно e приел, че отговорността на ответното дружество [фирма] за обезщетяване на нанесени повреди на стоката по време на превоза, е лимитирана с разпоредбата на чл. 23 §3 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /Конвенция C./. Излага съображения, че отговорността на превозвача по чл. 23 §3 от Конвенцията C. е ограничена само по отношение на частична или пълна липса на товара. Същевременно сочи, че въззивният съд неправилно е изчислил размера на обезщетението, дължимо от застрахователя на превозвача. Касаторът иска да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск или евентуално исковата претенция да бъде уважен частично за разликата между определения от вещото лице размер и заплатеното от ответника застрахователно обезщетение.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя три правни въпроса, за всеки от които поддържа, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.-2 и т. 3 ГПК, а именно:

1.„Следва ли съдът да тълкува логически чл....