О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр. София, 22.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
като разгледа докладваното от съдия М. ч. т.д.№2682 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Ц. А. против определение №1259 от 11.05.2015 г. по ч. гр. д. №1587/2015 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от 09.02.2015 г. по гр. д.№16744/2012 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на В. Ц. А. за освобождаване от задължение за заплащане на съдебни разноски за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че по отношение на всички вземания на жалбоподателя /от пенсии и трудово възнаграждение/ е постановен запор по изпълнителни дела и свободната от принудително изпълнение част е в размер, определен от закона като несеквестируем. Излагат се съображения, че с предходно определение на САС жалбоподателят е бил освободен от внасяне на държавна такса по делото, а с обжалваното определение необосновано е съобразена само частично промяната в обстоятелствата, тъй като постъпването на работа по трудово правоотношение не е довело до положителна промяна във финансовото му състояние, предвид налагането на запор върху трудовото възнаграждение. Поддържа се, че не е отчетен факта, че жалбоподателят е ищец по иск по чл. 134 от ЗЗД, както и че назначаването на особен представител е...