О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.718

гр. София, 14.12.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№878 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №372 от 24.09.2014 г. по в. т.д.№416/2014 г. на ОС Враца. С обжалваното решение е потвърдено решение №142 от 04.03.2014 г. по гр. д.№2532/2013 г. на РС Враца, с което ЗК [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 12 687 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните застрахователен договор, сумата от 3 896.56 лв., лихва за забава за периода 26.06.2010 г. – 24.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Излагат се съображения, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че застрахователят последователно е поддържал тезата, че ще носи риска и полицата ще има застрахователно покритие, след изпълнение от страна на застрахования на посочените в договора изисквания за обезопасяване на МПС с допълнителна алармена система, с налична светлинна и звукова сигнализация – т. 18, вр. т. 18.2 от ОУ. Поддържа се, че съобразно т. 27, вр. т. 27.5 от ОУ, застрахователят не дължи плащане при необезопасяването на превозното средство съгласно изискванията, като с оглед обстоятелството, че застрахованият не е изпълнил това си задължение, а ОУ са приети от него с...