Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „А. Т“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д.С, срещу Решение № 1389 от 01.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3176 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател частичен иск срещу О. В за присъждане на обезщетение в размер на 2000, 00 лв., частично от 27885, 37 лв., за претърпени имуществени вреди в периода м. 12.2015 г. – м. 03.2016 г. от принудителното изпълнение на Заповед № 69 от 20.02.2015 г., Заповед № 70 от 20.02.2015 г., Заповед № 72 от 08.05.2014 г. и Заповед № 102 от 02.07.2014 г., всички издадени от кмета на Район „Одесос“, О. В, за премахване на незаконни строежи „Въздушни кабелни мрежи“, монтирани по фасадите и покривите на сградите, по стълбовете за улично осветление и дърветата в I, III, VII и VIII микрорайон на гр. В..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на касационните основания по посочената разпоредба. В контекста на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) се твърди, че съдът не разпределил правилно доказателствената тежест, като се поддържа становище, че ако административният орган е счел, че няма вина, същият е следвало да докаже тези обстоятелства. Доколкото по безспорен начин било доказано унищожаването на законните мрежи на дружеството, като отхвърлил иска, съдът допуснал „съществени нарушения на материалния закон“. В допълнение, не коментирал приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза и не взел под внимание цитирана в касационната жалба съдебна практика, обективирана в един съдебен акт на състав на...