Образувано е по жалба на Ей Ту З. М. ООД, гр. В. срещу заповед 288 от 12.03.2014 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията за посредническа дейност на дружеството.
Ответникът по жалбата министър на труда и социалната политика не изразява становище. Постъпил е отговор от неучастваща по делото страна Министерство на труда и социалната политика, подписан от юрисконсулт Е. А. без приложено пълномощно.
Върховният административен съд, намира оспорването за проведено в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбата и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото, поради което е процесуално допустимо.
По делото е установено, че със заповед 288 от 12.03.2014 г. министърът на труда и социалната политика е прекратил регистрацията на Ей Ту З. М. ООД, гр. В. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на морски специалисти. За да издаде оспорения индивидуален административен акт, министърът се е позовал на извършена проверка от Д. И. по труда гр. В., при която е установено, че търговското дружество жалбоподател, в качеството си на посредник по наемане на работа на морски специалисти е нарушил изискванията за осъществяване на дейността с това, че е предоставил посреднически услуги по наемане на работа на търсещо работа лице С. Т. Ш., без да има сключен посреднически договор между него и лицето. Нарушението е извършено на 04.10.2010 г. в офиса на посредника. Констатирал е, че с оглед нарушение изискванията по чл. 23, ал. 1, т. 1 от НУРИПДНР във връзка с чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ и на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и чл. 81, ал. 2 във връзка с чл. 75 от ЗНЗ е издадено наказателно постановление 03 0304773 от 20.10.2010 г., влязло в законна сила на 25.10.2012 г., съгласно уведомително писмо на ИА ГИТ до Агенцията по заетостта от 27.02.2014 г..
В приложената от министъра по делото административна преписка се съдържат непрецизно окомплектовани и в нечетлив вид съдебните решения по спора, касаещ законосъобразността на наказателното постановление. Същите бяха повторно събрани от Върховния административен съд и от представените заверени и четливи преписи се установява, че наложеното във връзка с нарушението наказание е глоба в размер на 100, 00 лева след допусната редукция на санкцията. Установено е, че за лицето С. Ш. не са настъпили вредни последици от несключването на посреднически договор в писмена форма към 04.10.2010 г. и от това нарушение не са настъпили вредни последици в правната сфера на търсещите работа.
Жалбоподателят не спори по формалните признаци на допуснатото нарушение, но уточнява, че същото не е извършено на посочената дата. Прилага доказателства, че това е бил първият случай в практиката му като посредник и за последващия период няма допускани нарушения. Установява, че нарушението е било поправено веднага и впоследствие лицето Шидерова е сключила още два договора със същия работодател. Намира, че действията на администрацията с четири годишно закъснение нямат необходимия регулаторен ефект и не отчитат всички факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорения административен акт.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за основателна.
Заповед 288 от 12.03.2014 г. на министъра на труда и социалната политика е издадена от компетентен орган и в предвидената форма.
При издаването й обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обусловили неточно прилагане на материалноправни разпоредби.
Видно от мотивите на оспорения индивидуален административен акт е, че министърът на труда и социалната политика не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Отчитайки формалните признаци на нарушението, административният орган не е анализирал и изследвал всички обстоятелства към момента на издаване на оспорения акт, който е меродавния момент за преценка на неговото съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице когато посредникът нарушава изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта и на чл. 6, чл. 23, ал. 1, чл. 27, 30, чл. 31, ал. 1, чл. 32, 35, 36 и 37. При издаване на индивидуалния административен акт, административният орган е задължен да изложи конкретни мотиви по фактическите основания, обосноваващи прекратяването на регистрацията. Реализираният продължителен период от време от извършването на нарушението е следвало да бъде оценен при предприемане на процесната мярка защото в него са се реализирали факти, имащи отношение към изискванията визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Включеното в материалите на административната преписка второ наказателно постановление не е обсъждано от административния орган и от него не произтичат фактически и правни основания по издаването на акта.
При тези съображения атакуваната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и като такава следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ей Ту З. М. ООД, гр. В. заповед 288 от 12.03.2014 г. на министъра на труда и социалната политика.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Т.Т.