Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д. П. В. от с. Н. шипка, срещу решение 38 от 09.01.2014 г. по адм. дело 3667/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 1515/13.09.2013 г. издадена от началника на 04 РПУ ОД МВР Варна, с която е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за допуснато нарушение на чл. 315, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането(КЗ) до отпадане на основанието.
Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.
Ответната страна - началникът на 04 РПУ ОД МВР Варна не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови оспореният съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :
Административното производство по издаване на заповед 1515/13.09.2013 г. на началника на 04 РПУ ОД МВР Варна, за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б е ЗДвП е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 1515/30.08.2013 г., с който при извършена проверка е установено, че Д. П. В. управлява лек автомобил Форд фиеста с рег. В 6364 СР, собственост на М. Г. Х., без да има сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите" за 2014 г. нарушение по чл. 315, ал. 1, предл. 2 от КЗ. Въз основана на констатациите в АУАН е издадена и процесната заповед, с която е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието.
Първоинстанционният съд е направил извод, че съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. е от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че водачът е управлявал автомобила, без да има сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност.
В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност съдът е приел, че заповедта е законосъобразна предвид наличието на възприетите от административния орган материално правни предпоставки за издаването й.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е стигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при издаването и на са допуснати нарушения на процесуални правила и материално правни норми, поради което същата е преценена като законосъобразна. С оглед изложеното жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическта обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи.
Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б."е" от ЗДвП
е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ в случая е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност", а мярката се прилага до предоставяне на сключена валидна застраховка.
От представената по делото административна преписка е безспорно установено, че Весков е управлявал МПС, без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, което съгласно чл. 171, т. 1, б."е" от ЗДвП е основание за временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на основанието. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед принудителната административна мярка е наложена законосъобразно. Принудителната административна мярка в настоящия случай е наложена, за да бъде преустановено конкретното административно нарушение. Същата не е безсрочна и не може да се изпълнява без ограничение във времето, защото това би противоречало на целта на закона. Следователно тя се налага за определен срок, а именно до отпадане на основанието.
Целта, смисълът и значението на застраховката "Гражданска отговорност" е обезпечаване деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС (Арг.: чл. 257, ал. 1 КЗ
). Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За да приеме, че Весков, не е субект на задължението за сключване на договор, покриващ гражданската й отговорност, съдът следва да установи или, че същия не притежава или не ползва изобщо МПС или, че не го ползва на законно основание. Субектите на застраховката "Гражданската отговорност" по КЗ са потенциални субекти на деликтната отговорност, идентична с тази по ЗЗД,
спрямо действията на които застраховката има превантивен и компенсационен характер за вреди, предвид съществуващия риск за третите лица при управляване на МПС. При това положение обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с цел превенция на законодателно изведения съществуващ риск за третите лица. В този контекст възражението на касатора, че тъй като автомобилът е спрян от движение, то за него не е налице задължение за сключване на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите", е несъстоятелен, защото към датата на извършената проверка автомобилът се е използвал по предназначение, участвал е в движението, респ. риск е съществувал. Още повече по делото не са представени доказателства, че автомобилът е спрян от движение.
Следователно фактическият състав на административната принуда, визиран в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б."е" от ЗДвП, включва неизпълнение на законово задължение от страна на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик на управляваното МПС или го ползва на законно основание по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ
. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с акта за установяване на административно нарушение, в който са описани неоспорени от жалбоподателя обстоятелства за управление на автомобил без сключена за моторното превозно средство задължителна застраховка "гражданска отговорност".
С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд относно наличието на материалноправните предпоставки в съдържането на процесната заповед 1515/2013 г. на началника на 04 РУП при ОД МВР Варна, са правилни, тъй като е осъществен фактическия състав на разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП
.
Възражението на касатора, че за него не е възникнало задължение за сключване на застраховка Гражданска отговорност" и позоваването му на нормата на
, която предвижда задължение за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за неспрени от движение, регистрирани в България МПС , тъй като автомобилът е спрян от движение е неоснователно.
Ирелевантно е обстоятелството че водачът не е знаел, че автомобилът е спрян от движение, както и обстоятелството чия собственост е автомобилът.
Следва да се отбележи, че управлението на автомобил, който е спрян от движение не само не освобождава водачът от задължение за сключване на задължителната застраховка, но е и самостоятелно нарушение на ЗДвП. В контекста на изложеното правилни са доводите на съда, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Независимо, че задължението за представяне на сключена валидна застраховка "гражданска отговорност" е за собственика на МПС, при положение, че водачът на МПС го управлява без сключена застраховка, неговото свидетелство за управление на МПС също подлежи на отнемане. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно собствеността на лекия автомобил и неговата регистрация, които не са елементи от състава на
чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП
. Аргумент в тази насока е разпоредбата на
чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ
, която предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед нормативното предписание, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда.
Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ в сила решение 38 от 09.01.2014 г. по адм. дело 3667/2013 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.